Рейзър изглеждаше разочарован от критиката ми към чина му, което, както обикновено, беше факт, който не исках да прозвучи като обида, но се отърси бързо и се засмя.
— Виждам, че от теб не може да се пазят тайни. Специално момиче. Е, официалното ми звание е командир Андрю Десото и ръководя три от градските патрули в столицата. Патриотите ми дадоха уличното ми име. Аз организирам мисиите им вече малко повече от десетилетие.
Дей и Тес вече слушаха внимателно.
— Ти си републикански офицер? — прокънтя неуверено гласът на Дей, а очите му не се отделяха от Рейзър. — Командир от столицата. Хм. Защо помагаш на патриотите?
Рейзър кимна, отпусна двата си лакътя върху масата за хранене и притисна ръце една в друга.
— Предполагам, че трябва да започна, като разкрия детайли и на двама ви за начина, по който работим. Патриотите са тук от около тридесет години… започнали са като свободно общество от бунтовници. През последните петнадесет години те се обединиха, в опит да се организират и да имат ясна кауза.
— Чувала съм, че идването на Рейзър е променило всичко — обади се Киеде. — Лидерите са се сменяли постоянно и финансирането винаги е било проблемно. Връзките на Рейзър с колониите осигуриха повече пари за мисиите, откогато и да е било преди това.
Метиъс беше по-ангажиран през последните няколко години с това да се справя с атаките на патриотите в Лос Анджелис, спомних си аз.
Рейзър кимна в съгласие с думите на Киеде.
— Борим се да обединим отново колониите и републиката, да възстановим някогашната слава на Съединените щати. — Погледът му заблестя решително. — И сме готови да направим каквото е необходимо, за да постигнем целта си.
Старите Съединени щати — помислих си аз, докато Рейзър продължаваше. Дей ми ги беше споменал по време на бягството ни от Лос Анджелис, макар че аз все още бях скептична.
— Как действа организацията? — попитах аз.
— Търсим хора, които имат талант или умения, от които се нуждаем, след което се опитваме да ги вербуваме — обясни Рейзър. — Обикновено доста ни бива в приобщаването на нови хора, макар че с определени личности е по-трудно, отколкото с други. — Той направи пауза, за да посочи с чашата си към Дей. — Мен ме считат за лидер сред патриотите — ние сме малцина, работим под прикритие, и организираме бунтовническите мисии. Киеде е пилот. — Киеде махна с ръка, докато продължаваше да поглъща храна. — Тя се присъедини към нас, след като беше отстранена от една военновъздушна академия в колониите. Хирургът на Дей е медик, а малката Тес е обучаващ се медик. Имаме също така бойци, паркури, разузнавачи, хакери, охранители и така нататък. Аз бих те посочил като боец, Джун, макар че способностите ти като че ли се преплитат в няколко категории. А Дей, разбира се, е най-добрият паркур, който някога съм виждал. — Рейзър се усмихна леко и допи питието си. — Технически вие двамата би трябвало да сте напълно нова категория. Известни личности. Именно с това ще ни бъдете най-полезни и затова не изхвърлих и двама ви обратно на улицата.
— Толкова мило от твоя страна — обади се Дей. — Какъв е планът?
Рейзър ме посочи.
— Преди малко те попитах какво знаеш за нашия нов Електор. Днес дочух няколко слуха. Според тях Андън е бил доста впечатлен от теб на бала. Някой го е чул да пита дали можеш да бъдеш преместена в патрул в столицата. Дори се носи слух, че искал да те избере да бъдеш обучена да станеш следващият принцепс на Сената.
— Следващият принцепс? — поклатих машинално глава, изумена от идеята. — Вероятно не е нищо повече от слух. Дори и десет години обучение няма да бъдат достатъчни, за да ме подготвят за това.
Рейзър просто се изсмя на обяснението ми.
— Какво е принцепс? — обади се Дей. Гласът му звучеше раздразнено. — Някои от нас не са запознати подробно с йерархията на републиката.
— Лидерът на Сената — отговори небрежно Рейзър, без да се обръща към него. — Сянката на Електора. Неговият или нейният партньор в управлението… а понякога дори и нещо повече. Често се случва така накрая поради изискването за едно десетилетие обучение. В крайна сметка, майката на Андън беше последният принцепс.
Инстинктивно погледнах към Дей. Челюстта му бе плътно стисната и той стоеше абсолютно неподвижно — дребни знаци, които показваха, че не желаеше да чува какво мисли Електорът за мен, или че бе възможно да ме желае като бъдещ партньор. Прочистих гърло.