Спомних си за целувката ни в банята. След това си представих новия портрет на Електора и една по-възрастна Джун, която бе застанала до него като бъдещия принцепс на Сената. Уловила под ръка най-богатия човек в републиката. А аз бях някакъв мръсен уличен престъпник с две банкноти в джоба, който си мисли, че ще успее да се сближи с това момиче, след като прекара няколко седмици с него? Освен това вече бях забравил, че Джун някога е била част от семейство, принадлежащо към отбраното общество — че бе общувала с хора като младия Електор на луксозни вечерни партита и банкети, когато аз съм търсил храна в кофите за боклук из Езерния. И това беше първият път, когато си я представях с мъже от висшето общество? Внезапно се почувствах толкова глупаво за това, че й бях казал, че я обичам, сякаш щях да я накарам и тя да ми отвърне със същото като някое обикновено момиче от улицата. Тя така или иначе не ми го каза.
Защо въобще ми пукаше? Не трябваше да ме боли толкова. Нямах ли си по-важни неща, за които да се притеснявам?
Лекарката дойде до мен. Джун ме стисна за ръката — не ми се искаше да я пускам. Тя беше от различен свят, но се отказа от всичко заради мен. Понякога приемах това за даденост, след което се питах как въобще ми хрумна да се усъмня в нея, когато тя беше така готова да се изложи на опасност заради мен. Можеше лесно да ме изостави. Но не го направи. Аз избрах това — ми бе казала тя.
— Благодаря — рекох й аз. Това беше всичко, което успях да направя.
Джун ме огледа, след което ме целуна леко по устните.
— Всичко ще приключи, преди да си усетил, и тогава ще можеш да се катериш по сгради и да тичаш по стени бързо както преди. — Тя остана още миг, после се изправи и кимна към медичката и Тес. След което си тръгна.
Затворих очи и си поех въздух, треперейки, докато лекарката приближаваше. От този ъгъл въобще не можех да видя Тес. Е, каквото и да бе усещането от предстоящото не би могло да бъде по-лошо от това да те прострелят в крака. Нали?
Лекарката покри устата ми с влажна марля. Понесох се из един дълъг, тъмен тунел. Искри. Спомени от някакво далечно място.
Седях с Джон на масата в нашата малка всекидневна, като и двамата бяхме осветени от несигурната светлина на три свещи. Бях на девет. Той бе на четиринадесет. Масата беше нестабилна както винаги — един от краката беше изгнил и почти всеки месец се опитвахме да удължим живота му, като заковавахме с пирони нови плътни парчета картон към него. Пред себе си Джон беше отворил дебела книга. Бе смръщил вежди от усилие да се съсредоточи. Той прочете още един ред, запъна се на две от думите, след което търпеливо се насочи към следващия.
— Наистина изглеждаш изморен — рекох аз. — Най-добре да си лягаш. Мама ще се ядоса, ако види, че още си буден.
— Ще довършим тази страница — измърмори Джон, слушайки ме с половин ухо. — Освен ако ти не искаш да си лягаш.
Това ме накара да се поизправя.
— Не съм изморен — настоях аз.
И двамата отново се наведохме над страницата и Джон прочете следващия ред на глас:
— В Денвър — бавно произнесе той — след… завършването… на северната стена, Електор Примо… официално… официално…
— Постановил — помогнах му аз.
— Постановил… като престъпление… — Джон се спря тук за няколко секунди, след което поклати глава и въздъхна.
— Срещу — отново се намесих аз.
Джон се намръщи над страницата.
— Сигурен ли си? Не може да е вярната дума. Добре тогава. Срещу… срещу държавата да се влиза в… — Джон спря, облегна се назад в стола си и потърка очи. — Прав си, Дани — прошепна той. — Може би трябва да си лягам.
— Какво има?
— Буквите по страницата постоянно се размазват. — Джон въздъхна и почука с пръст върху хартията. — Чувствам се замаян.
— Хайде. Ще спрем след този ред. — Посочих реда, където той беше спрял, и намерих думата, която му създаваше проблеми. — Столицата — произнесох аз. — Престъпление срещу държавата е да се влиза в столицата, без преди това да получи официално разрешение от военните.
Джон се усмихна леко, докато му четях изречението без никакво затруднение.
— Ти ще се справиш много добре на Изпитанието си — рече той, когато свърших. — И Идън също. Ако аз успея да се промъкна, ще знам, че ти ще го вземеш с пълен успех. Имаш умна глава на раменете си, хлапе.