Фигурата се размърда. Беше Тес.
— Хей — промълвих аз. Думата излезе неясно от устата ми. — Какво става? Къде е Джун?
Тес ме хвана за ръката и се изправи, като от бързане се запъна с отговора си.
— Ти си буден — рече тя. — Ти си… как се чувстваш?
— Муден. — Опитах се да докосна лицето й. Все още не бях напълно убеден, че е съвсем реална.
Тес провери зад себе си вратата на спалнята, за да се увери, че няма никой друг. Тя вдигна пръст до устните си.
— Не се притеснявай — обясни ми тихо. — Няма да се чувстваш муден дълго. Лекарката беше доволна. Скоро ще си като нов и ще се отправим към бойния фронт, за да убием Електора.
Стана ми неприятно да чуя как думата „убивам“ излиза толкова спокойно от устата на Тес. Тогава, само миг по-късно, осъзнах, че кракът ми не ме боли — ни най-малко. Опитах се да се надигна и да погледна, а Тес избута възглавниците зад гърба ми, за да мога да седна. Хвърлих поглед към крака си, като почти се страхувах да го зърна.
Тес седна до мен и разви белите бинтове, които покриваха мястото, където се намираше раната. Под марлята имаше гладки пластини от стомана, механично коляно на мястото на контузеното и метални повърхности, които покриваха половината от горната част на бедрото ми. Зяпнах. Частите от бедрото и прасецът, където металът се сливаше с плътта, бяха здраво сплетени една в друга и само малки сектори зачервено и подуто очертаваха краищата. Очите ми се замаяха.
Пръстите на Тес потропваха в очакване по одеялото ми и тя прехапа долната си устна.
— Е? Как го усещаш?
— Усещам го като… нищо. Въобще не е болезнено. — Прокарах внимателно пръст по хладния метал, опитвайки се да свикна с чуждите части, поставени в крака ми. — Тя ли направи всичко това? Кога ще мога отново да ходя? Наистина ли е заздравял толкова бързо?
Тес се изпъчи с гордост.
— Аз помагах на лекарката. Не трябва да се движиш много през следващите дванадесет часа. За да може лечебните мехлеми да улегнат и да си свършат работата. — Тес се ухили и усмивката й се изви по познат начин чак до очите й. — Това е стандартна операция за ранени войници от бойния фронт. Доста внушително, нали? След това ще можеш да го използваш като нормален крак, може би и по-добре. Лекарката, на която асистирах, е наистина известна из болниците на бойния фронт, но тя също така извършва операции и на черно, което е голям късмет. Освен това, докато беше тук, ми показа как да оправя и счупената ръка на Киеде, за да оздравее по-бързо.
Зачудих се колко ли са похарчили патриотите за тази операция. Бях виждал войници с метални части и преди — от малки метални квадрати на горната част на ръцете до цели крака, заменени от метални. Не можеше да е евтина операция и от това, как изглеждаше кракът ми, беше ясно, че лекарката е използвала военни лечебни мехлеми. Вече можех да усетя колко много мощ щеше да има кракът ми, когато се възстановях, и колко по-бързо щях да се придвижвам. Колко по-бързо можех да открия Идън.
— Да — отвърнах на Тес. — Наистина е удивително. — Леко протегнах врат, за да фокусирам вратата на спалнята, но от усилието се замаях. Сега в главата ми бушуваше буря и ясно чувах приглушени гласове, които идваха по-надолу от коридора. — Какво правят всички?
Тес хвърли поглед през рамо и пак се обърна към мен.
— Обсъждат първата фаза от плана. Аз не съм част от нея и затова не участвам.
Тя ми помогна отново да легна. Последва неловка пауза. Все още не можех да свикна с това колко различно изглеждаше Тес. Тя забеляза, че й се любувам, поколеба се и се усмихна смутено.
— Когато всичко това приключи — започнах аз, — искам да дойдеш с мен в колониите, става ли? — Тес се усмихна и оправи нервно одеялото ми с една ръка, докато продължавах: — Ако всичко върви според плана на патриотите и републиката наистина падне, не искам да ни застигне хаосът. Идън, Джун, ти и аз. Съгласна ли си, братовчедке?
Избликът на ентусиазъм на Тес намаля. Тя се поколеба.
— Не знам, Дей — отвърна Тес и отново хвърли поглед назад към вратата.
— Защо? Да не те е страх от патриотите или нещо от този сорт?
— Не… засега се държат добре с мен.
— Тогава защо не искаш да дойдеш? — попитах я тихо аз. Отново започнах да се чувствам слаб и ми беше трудно да се концентрирам. — Когато бяхме в Езерния, винаги си обещавахме, че ако ни се удаде възможност, ще избягаме заедно в колониите. Баща ми ми е разправял, че колониите трябва да са място пълно със…