— Свободи и възможности. Знам. — Тес поклати глава. — Просто…
— Просто какво?
Едната ръка на Тес се плъзна и тя я пъхна в моята. Отново си я представих като хлапе тогава, когато я бях открил да рови из контейнер в сектор „Нима“. Това наистина ли беше същото момиче? Ръцете й не бяха малки, колкото преди, макар че все още успяваха да се напъхат в моите. Тес Вдигна поглед към мен.
— Дей… притеснявам се за теб.
Примигнах.
— Какво искаш да кажеш? За операцията ли?
Тес нетърпеливо поклати глава.
— Не. Притеснявам се за теб заради Джун.
Поех си дълбоко въздух и я изчаках да продължи, страхувайки се от това, което щеше да каже.
Гласът на Тес се промени в нещо странно, нещо, което не разпознах.
— Ами… ако Джун пътува с нас… искам да кажа, че знам колко си привързан към нея, но само преди няколко седмици тя беше войник от републиката. Не забелязваш ли изражението, което тя придобива от време на време? Сякаш републиката й липсва, сякаш иска да се върне? Ами ако се опита да саботира плана ни, или ако те предаде, докато се опитваме да стигнем до колониите? Патриотите вече вземат предпазни мерки…
— Спри. — Бях леко изненадан от това колко силно и изнервено прозвуча гласът ми. Никога преди не бях повишавал тон на Тес и мигновено съжалих за тази си постъпка. Чувах ревността й във всяка дума, която изричаше, в начина, по който злобно произнасяше името на Джун. — Разбирам, че са минали само няколко седмици, откакто всичко се случи. Естествено, че тя ще преминава през моменти на несигурност. Нали? Тя вече не е лоялна към републиката и ние се намираме на опасно място дори и да не пътуваме с нея. Освен това Джун притежава умения, които никой от нас няма. Тя ми помогна да избягам от резиденция „Батала“, за бога. Тя може да ни предпази.
Тес присви устни.
— А какво смяташ за плановете на патриотите? Какво мислиш за връзката й с Електора?
— Каква връзка? — Повдигнах вяло ръце и се опитах да се престоря, че това няма значение. — Това е част от играта. Тя дори не го познава.
Тес сви рамене.
— Скоро ще се запознае — прошепна тя. — Тогава ще й се наложи да се сближи с него, за да го манипулира. — Очите й отново заблестяха. — Ще тръгна с теб, Дей. Ще дойда навсякъде с теб. Но просто исках да ти напомня за… нея. Просто в случай че не си обмислил нещата в тази посока.
— Всичко ще бъде наред — успях да кажа аз. — Довери ми се.
Напрежението най-накрая премина. Лицето на Тес омекна и придоби познатата приветливост, а моето раздразнение изчезна.
— Ти винаги си се грижила за мен — заявих с усмивка. — Благодаря, братовчедке.
Тес се ухили.
— Някой трябва да го прави, нали? — Тя посочи навитите ми ръкави. — Между другото, радвам се, че униформата ти става. Изглеждаше твърде голяма, когато беше сгъната, но в крайна сметка се оказа по мярка. — Без предупреждение тя се наведе и ме целуна бързо по бузата. Отскочи назад почти мигновено. Лицето й беше яркочервено.
Тес ме беше целувала по бузата и преди, когато бе по-малка, но сега за първи път усетих нещо повече в тази проява. Опитах се да си обясня как за по-малко от месец тя беше загърбила детството си и се бе превърнала в зрял човек. Неловко се изкашлях. Това бяха странни нови взаимоотношения.
Тогава тя се изправи и отдръпна ръката си. Погледна към вратата вместо към мен.
— Съжалявам — трябва да си почиваш. Ще дойда да те видя по-късно. Опитай се отново да заспиш.
Тогава осъзнах, че Тес е била тази, която е оставила униформите ни в банята. Може би ме беше видяла да целувам Джун. Опитах се да размишлявам през мъглата в ума си, да й кажа нещо, преди да си тръгне, но тя вече беше излязла през вратата и изчезнала надолу по коридора.
Джун
05:45 часа
„Венеция“
Ден първи като официален член на патриотите
Предпочетох да не бъда в стаята по време на операцията. Тес естествено остана, за да асистира на лекарката. Образът на Дей, който лежеше в безсъзнание върху масата, с бледо и безизразно лице и глава, обърната на деветдесет градуса към тавана, щеше да ми напомня твърде много за нощта, когато стоях прегърбена над мъртвото тяло на Метиъс в уличката до болницата. Предпочитах да не позволявам на патриотите да виждат слабостите ми. Затова останах настрана и седнах сама на един от диваните в централното помещение.