Стоях настрана и за да мога да обмисля плана, който Рейзър беше подготвил за мен:
Трябваше да бъда арестувана от войници на републиката.
Трябваше да намеря начин да получа лична аудиенция с Електора и тогава трябваше да спечеля доверието му.
Щях да му разкажа за фалшив заговор за атентат, в резултат на което трябваше да получа пълно опрощаване на престъпленията ми срещу републиката.
След това трябваше да го подмамя към истинското му покушение.
Това беше моята роля. Да си мисля за това беше едно, но да успея да го сторя бе различно. Огледах ръцете си и се зачудих дали бях готова да ги изцапам с кръв, дали наистина бях готова да убия някого. Какво ми казваше винаги Метиъс? Малко хора въобще имат добро основание, за да убият, Джун. Но тогава си спомних какво беше казал Дей в банята. Да се отървем от човека, който ръководи цялата тази проклета система, ми се струва незначителна цена, която ще заплатим, за да се започне революция. Не мислиш ли?
Републиката ми беше отнела Метиъс. Спомних си за Изпитанията и лъжите за смъртта на родителите ми. За организираните епидемии на заразата. От тази луксозна многоетажна сграда в далечината, зад небостъргачите, можех да видя как стадионът, на който се провеждаха Изпитанията във Вегас, блещукаше. Малко хора имаха добро основание, за да убият, но ако имаше някаква причина, която да е основателна, то тя трябваше да е тази. Нали?
Ръцете ми леко трепереха. Успях да ги успокоя.
Сега в апартамента бе тихо. Рейзър отново беше излязъл (напусна в 03:32 часа в парадна униформа), а Киеде дремеше от другата страна на дивана. Ако пуснех игла върху мраморния под, звукът вероятно щеше да ме проглуши. След известно време малкият екран, окачен на стената, прикова вниманието ми. Той работеше без звук, но аз все пак гледах как се върти познатият новинарски преглед. Сигнали за наводнения, предупреждения за бури. Пристигания и заминавания на въздушни кораби. Победи срещу колониите по бойния фронт. Понякога се чудех дали републиката не си измисляше също и победите и дали наистина печелехме, или губехме войната. Заглавията продължаваха да се въртят. Имаше дори публично съобщение, че всеки гражданин, който бъде хванат с червен кичур в косата, ще бъде арестуван на място.
Потокът от новини рязко спря. Поизправих се, когато видях следващия репортаж: новият Електор щеше да държи първата си публична реч на живо.
Поколебах се, след което хвърлих поглед към Киеде. Изглеждаше дълбоко заспала. Станах, тихо прекосих стаята и плъзнах пръст по монитора, за да включа звука.
Беше тих, но достатъчен, за да чувам. Гледах как Андън (или по-скоро Електор Примо) пристъпи елегантно на подиума. Той кимна към обичайния кордон от репортери пред него, назначени от правителството. Изглеждаше точно както си го спомнях — по-млада версия на баща си, с тънки очила и величествено наклонена брадичка, облечен безукорно в официална, гарнирана със златисточерна униформа с двойна редица от бляскави копчета.
— Сега е момент на голяма промяна. Нашата решителност е подложена на изпитание повече от всякога, а войната с нашия враг достигна своя връх — заяви той. Говореше така, сякаш баща му не беше умрял, сякаш той винаги е бил нашият Електор Примо. — Ние спечелихме последните три битки на бойния фронт и превзехме три южни града на колониите. Ние сме много близо до победата и не след дълго републиката ще се разпростира до крайбрежието на Атлантическия океан. Това е нашата неоспорима съдба.
Той продължи с уверения към хората за нашата военна мощ и обещание за по-нататъшно изявление относно промените, които искаше да осъществи — кой знае до каква степен това беше вярно. Отново огледах лицето му. Гласът му не бе различен от този на баща му, но установих, че бях привлечена от откровеността му. Двадесетгодишен. Може би наистина вярваше в това, което казваше, или пък се стараеше много, за да прикрие съмненията си. Зачудих се как ли се чувства след смъртта на баща си и как успява да се владее достатъчно, за да влезе в ролята си на подобна пресконференция. Без съмнение Конгресът гореше от желание да манипулира един толкова млад Електор, опитваше се да ръководи представлението зад завесите и да го мести като шахматна фигура. Съдейки по онова, което беше казал Рейзър, те сигурно имаха ежедневни сблъсъци. Ако откажеше въобще да се вслушва в Сената, Андън можеше да се окаже жаден за власт колкото баща си.