Дей
Преди да потеглим, патриотите ме дегизираха.
Киеде подстрига косата ми малко под раменете, а после боядиса светлорусите ми кичури в кафеникавочервено. Тя използва някакъв спрей, който можеха да премахнат със специален почистващ препарат. Рейзър ми даде чифт кафяви контактни лещи, които напълно прикриха светлосините ми очи. Само аз можех да позная, че цветът е изкуствен — все още виждах съвсем миниатюрните тъмновиолетови точици, които осейваха ирисите ми. Лещите сами по себе си бяха лукс — разни богаташчета ги използваха, за да сменят цвета на очите си за развлечение. Ако можех да ги имам, докато обикалях по улиците, щяха да ми свършат полезна работа. Киеде прибави и един синтетичен белег върху бузата ми, след което приключи с дегизировката, като ми връчи униформа на служещ във военновъздушните сили за първа година — изцяло черна екипировка с червени кантове, които се спускаха по крачолите на панталона.
Най-накрая ме оборудва и с миниатюрен микрофон и слушалка, които бяха с цвета на кожата — първото бе закрепено дискретно в ухото, а второто — вътре в бузата ми.
Самият Рейзър бе нагизден с офицерска униформа на републиката, ушита по поръчка. Киеде беше облечена в безупречен пилотски екип — черен комбинезон със сребърни ивици на ръкавите, бели пилотски ръкавици „Кондор“ и пилотски очила. Тя неслучайно служеше като пилот при патриотите — според Рейзър можеше да изпълни половин тоно и половин лупинг във въздуха по-добре от всеки друг. Киеде нямаше да има проблем да мине за републикански боен пилот.
Тес вече я нямаше — беше отведена преди половин час от някакъв войник, за който Рейзър обясни, че също е патриот. Тя беше твърде малка, за да мине за войник от какъвто и да е ранг, и за да се качи на РК Династия, се налагаше да се дегизира в обикновена кафява риза и панталон — екипировката на работниците, които се грижеха за стотиците пещи на въздушния кораб.
И тогава дойде ред на Джун.
Тя безмълвно наблюдаваше трансформацията ми от дивана. Не приказваше много след последния ни разговор, който проведохме до болничното ми легло. Докато ние, останалите, разполагахме с най-различни премени, Джун нямаше дегизировка — без грим, очите й бяха все така тъмни и проницателни, а лъскавата й коса все още бе завързана на опашка. Беше облечена в обикновена кадетска униформа, която Рейзър ни беше дал миналата нощ. Всъщност Джун не изглеждаше много по-различно, отколкото на снимката във военната си книжка. Тя беше единствената между нас, която не беше екипирана с микрофон и слушалка поради очевидни причини. Опитах се да уловя погледа й на няколко пъти, докато Киеде работеше върху външния ми вид.
След по-малко от час се отправихме към главния район на Вегас в офицерския джип на Рейзър. Подминахме първите няколко пирамиди — въздушен док „Александрия“, „Луксор“, „Кайро“, „Сфинксът“. Всичките бяха кръстени на древни цивилизации, съществували преди републиката, или поне така ни учеха, когато все още ми позволяваха да ходя на училище. Доковете изглеждаха различно през деня — ярките им светлинни сигнали бяха изключени, тъмните им ръбове се извисяваха като гигантски черни гробници по средата на пустинята. Войници влизаха и излизаха от входовете им. Беше приятно да видиш такова оживление — за нас беше много по-лесно да се слеем с тълпата. Отново огледах нашите униформи. Излъскани и автентични. Не можех да свикна, макар че ние с Джун на практика се преструвахме на войници от седмици. Яката драскаше врата ми и усещах ръкавите си прекалено твърди. Не знаех как Джун издържаше да носи тези неща през цялото време. Дали поне й харесваше как ми стоеше униформата? Раменете ми наистина изглеждаха малко по-широки.
— Престани да си дърпаш униформата — прошепна Джун, когато ме видя да нагласям ръбовете на военната си куртка. — Ще я измачкаш.
От цял час не я бях чувал да произнася толкова много думи.
— Просто си нервна — отвърнах аз.
Джун се поколеба, след което отново се извърна. Зъбите й бяха стиснати, сякаш за да се сдържи да не изтърси нещо.
— Просто се опитвам да помогна — измрънка тя.
След малко се протегнах и я стиснах за ръката. Тя ми отвърна.
Най-накрая стигнахме „Фараонът“, въздушния док, където беше спрял РК Династия. Рейзър ни накара да слезем, след което да се строим и да застанем мирно. Само Джун не влезе в строя и се спря до Рейзър, обърната на една страна към улицата. Наблюдавах я крадешком.