Пазачът внезапно се ухили и се изсмя изненадано, сякаш беше доволен, че взима участие в нещо нередно.
— Аха, разбирам — каза той и погледна съчувствено към крака ми. — Тя е сладка. — Засмях се заедно с него, докато Киеде се включи в постановката, като извъртя очи.
— Както отбеляза — обърна се Киеде към пазача, докато той ни отключваше вратата, — закъснявам за проверката. Ще бъдем бързи — връщаме се на горната палуба след няколко минути.
— Успех, клети негодници — викна той към нас, докато влизахме вътре.
Лениво си отдадохме чест един на друг.
— Щях да му разкажа много хубава история — прошепна Киеде, докато вървяхме. — Все пак добре ме покри. Самичък ли го измисли? — Тя се усмихна лукаво и ме огледа от глава до пети. — Колко жалко, че ми натресоха толкова грозен помагач.
Вдигнах и двете си ръце, преструвайки се, че искам да се защитя.
— Колко жалко, че ми натресоха такава лъжкиня.
Вървяхме по цилиндричен коридор, окъпан в бледа червена светлина. Дори тук долу плоски екрани излъчваха новинарския обмен и последни данни за въздушните кораби. Мониторите показваха списък с дестинациите на всички активни републикански цепелини заедно с техните данни и разписания. Очевидно дванадесет се намираха във въздуха в този миг. Докато минавахме покрай един от екраните, очите ми се плъзнаха надолу по него към РК Династия.
Републикански въздушен кораб „Династия“.
Отпътуване: 08:51 стандартно океанско време, 13.01 от въздушен док „Фараонът“, Лас Вегас, НВ.
Пристигане: 17:04 стандартно погранично време, 13:01 на въздушен док „Блекуел“, Ламар, КО.
Ламар. Пътувахме на север към град на фронтовата линия. Една крачка по-близо до Идън, напомних си аз. Джун щеше да се оправи. Мисията скоро щеше да приключи.
Първото помещение, в което влязохме, беше огромно — множество редове с гигантски бойлери и съскащи отдушници, като дузина работника се грижеха за всеки един от парните котели. Някои проверяваха температурата, докато други хвърляха нещо като бели въглища в пещите. Всички те бяха със същата екипировка, с която беше облечена Тес точно преди да тръгне от „Венеция“. Минахме бързо през един от редовете с бойлери и влязохме през следващата врата. Още едно стълбище. След това се озовахме на долната палуба на Династия.
Този въздушен кораб беше огромен. Бях се качвал на борда на цепелини и преди, разбира се. Когато бях на тринадесет, се промъкнах на летателната палуба на РК Пасифик и откраднах горивото от три изтребителя FA 70, след което го продадох на черния пазар на много добра цена. Но никога не се бях озовавал на кораб с такива размери. Киеде ни прекара през вратата на стълбището, а оттам към металната площадка, от която се откриваше гледка към всички етажи над нас. Имаше войници навсякъде. Вървяхме заедно с тях и внимавахме лицата ни да изглеждат безизразни. Тук, на най-долния етаж, няколко бойни формации минаваха строево обучение. По продължението на коридорите имаше врати, а между всеки четири от тях — по един плосък екран, който показваше новините. Над всеки монитор беше окачен портрет на новия Електор. Действаха бързо, нали?
Офисът на Рейзър бе един от половин дузината, които бяха наредени покрай стените на четвъртата палуба, а върху вратата му имаше поставен сребърен републикански печат. Киеде почука два пъти. Когато чу гласа на Рейзър да ни подканва да влезем, тя ни въведе, след което затвори внимателно вратата след себе си и застана мирно. Последвах примера й. Обувките ни тракнаха с токове по твърдия дървен под. Отнякъде в стаята леко ухаеше на нещо подобно на жасмин и докато се любувах на богато украсените сферични лампи по стената и портрета на Електора в задната част, осъзнах колко мразовито бе тук. Рейзър стоеше до бюрото си със скръстени зад гърба ръце, имаше изискан вид, облечен в официалната си командирска униформа и говореше с някаква жена с подобна екипировка.
Отне ми около секунда, за да осъзная, че тази жена беше командир Джеймсън.
И двамата с Киеде замръзнахме на място. След шока от това, че видях Томас, просто бях допуснал, че ако командир Джеймсън се намираше някъде из Вегас, то това щеше да е в пирамидалния въздушен док, за да следи придвижването на капитана си. Никога не бих предположил, че тя ще бъде на кораба. Защо отиваше на бойния фронт?
Рейзър кимна към нас, докато и двамата с Киеде му отдадохме чест.