— Свободно — заповяда ни той, след което отново прикова вниманието си към командир Джеймсън.
Усетих напрежението на Киеде, която стоеше до мен. Уличният ми инстинкт веднага се задейства. Ако Киеде беше притеснена, това означаваше, че патриотите не бяха предвидили, че командир Джеймсън ще бъде тук. Очите ми се стрелнаха към бравата на вратата — представих си как я изритвам, за да я отворя, и се хвърлям през парапета на балкона към долната палуба. В ума ми се появи планът на кораба като триизмерна карта. Трябваше да съм готов да офейкам, ако тя ме разпознаеше. Трябваше да подготвя маршрута си за бягство.
— Посъветваха ме да си отварям очите — каза командир Джеймсън на Рейзър. Той изглеждаше напълно спокоен — раменете му бяха отпуснати, а по лицето му беше изписана лека усмивка. — И ти трябва да направиш същото, Десото. Ако забележиш нещо странно, ела при мен. Ще бъда готова.
— Разбира се. — Рейзър кимна почтително към командир Джеймсън, макар че отличителните знаци на униформата му показваха, че той беше с по-висок чин от нея. — Пожелавам всичко най-хубаво както на теб, така и на Лос Анджелис.
Те си отдадоха небрежно чест един на друг. Тогава командир Джеймсън се отправи към вратата. Заставих се да остана неподвижен, но всеки мускул от тялото ми истерично крещеше да бягам оттам.
Командир Джеймсън мина покрай мен и аз мълчаливо изчаках да ме огледа от глава до пети. С периферното си зрение виждах суровите черти на лицето й и тънката алена цепнатина, която представляваха устните й. Зад изражението й имаше само леденостудена празнина — пълна липса на емоция, която вля в кръвта ми едновременно страх и омраза. Тогава забелязах, че ръката й беше бинтована. Тя беше контузена още от времето, когато ме държеше в плен в резиденция „Батала“ и когато я бях захапал, стигайки почти до костта й.
Тя знае кой съм — помислих си аз. Капка пот се спусна по гърба ми. Трябваше да е разбрала кой съм аз. Дори хвърляйки ми само един бърз поглед, можеше да ме разпознае под дегизировката, под късо подстриганата коса, изкуствения белег и кафявите контактни лещи. Очаквах да вдигне тревога. Обувките ми се прегънаха, опрени в земята, готов бях да побягна. Оперираният ми крак пулсираше.
Но за част от секундата мигът премина и погледът на командир Джеймсън се извърна, когато тя стигна до вратата. Отстъпих назад от ръба на скалата.
— Униформата ти е измачкана, войнико — извика с отвращение към мен тя. — Ако бях на мястото на командир Десото, щях да те накажа да извъртиш поне дузина обиколки.
Тя пристъпи напред, излезе през вратата и изчезна. Киеде отново заключи — раменете й се отпуснаха и я чух как въздъхна.
— Мина добре — рече тя на Рейзър, докато се пльосваше върху дивана в офиса. От гласа й струеше сарказъм.
Рейзър ми даде знак аз също да седна.
— За това трябва да благодарим на теб, Киеде — отвърна той. — За тази първокласна дегизировка на нашия млад приятел. — Киеде засия от комплимента му. — Извинявам се за неочакваната изненада. Командир Джеймсън е надушила ареста на Джун. Тя искаше да се качи на кораба, за да види дали нещо друго няма да се появи. — Рейзър седна зад бюрото си. — Сега си заминава обратно във Вегас със самолет.
Почувствах се слаб. Докато си почивах на дивана до Киеде, не можех да не държа под око прозорците, в случай че командир Джеймсън се върнеше за нещо. Те бяха направени от матово стъкло. Възможно ли беше някой отдолу да ни види тук, горе?
Киеде се бе успокоила и не спираше да обсъжда с Рейзър следващите ни ходове. Кога щяхме да се приземим, кога трябваше да се прегрупираме в Ламар, дали войниците, които служеха за примамка, бяха заели позиции в столицата. Но аз просто седях и си мислех за изражението на командир Джеймсън. От всички офицери на републиката, които бях срещал, може би, с изключение на Киан, само погледът на командир Джеймсън можеше да ме смрази до дъното на душата ми. Превъзмогнах спомена за това как тя беше заповядала да убият майка ми… и да екзекутират Джон. Ако Томас беше арестувал Джун, какво ли щеше да прави с нея командир Джеймсън? Можеше ли наистина Рейзър да я предпази? Затворих очи и се опитах да изпратя мълчаливо предупреждението си към Джун.
Пази се. Искам да те видя отново, когато всичко това приключи.
Джун
Не можех да се заставя да погледна отново Дей, преди да го оставя. Докато патриотът на Рейзър ме отвеждаше от входа на пирамидата „Фараонът“, аз решително бях извърнала лице от него. Така е най-добре — казвах си аз. Ако мисията приключеше успешно, това щеше да е само една кратка раздяла.