— Госпожице Ипарис — каза Томас и сложи длани върху масата. — Можем да продължаваме така до безкрай, а вие няма да престанете да се държите подигравателно и да въртите глава, докато не рухнете на пода от изтощение. Не искам да ви нараня. Имате възможност да изкупите греховете си срещу републиката. Въпреки всичко, което сторихте, аз имам уверението на моите началници, че те все още ви считат за доста ценна.
Така значи. Командир Джеймсън има намеса в това да не бъда наранена по време на разпита.
— Колко мило — отговорих аз, като оставих сарказмът да се просмуче в думите ми. — Аз съм по-голяма късметлийка от Метиъс.
Томас въздъхна, наклони глава и стисна горната част на носа си от раздразнение. Остана в това положение известно време. След това даде знак на другите войници.
— Всички навън — отсече той.
Когато войниците ни оставиха сами, той се обърна отново към мен и се наведе, за да сложи ръка върху масата.
— Съжалявам, че се налага да сте тук — тихо каза той. — Надявам се, разбирате, госпожице Ипарис, че съм задължен от професионалния си дълг да сторя това.
— Къде е командир Джеймсън? — попитах аз. — Тя е твоят кукловод, нали? Мислех, че тя също ще дойде да ме разпита.
Томас не трепна на подигравката ми.
— В момента тя контролира положението в Лос Анджелис, като организира карантината и докладва за ситуацията на Конгреса. С цялото ми уважение, но светът не се върти около вас.
Да държи под контрол Лос Анджелис. Думите ме вледениха.
— Наистина ли заразите са толкова сериозни в момента? — реших да попитам отново аз, като очите ми бяха насочени към лицето на Томас. — Заради епидемия ли е под карантина Ел Ей?
Той поклати глава.
— Това е поверителна информация.
— Кога ще вдигнат карантината? Всички сектори ли са обхванати?
— Престанете да питате. Казах ви, че целият град е под карантина. Дори и да знаех кога ще я вдигнат, не виждам причина да споделям с вас.
По изражението му веднага разбрах какво значеше казаното: Командир Джеймсън не ме е уведомила какво става в града, така че нямам никаква представа. Защо тя искаше да го държи на тъмно?
— Какво се е случило в града? — продължих да упорствам аз, надявайки се да измъкна нещо повече от него.
— Това не е от значение за разпита ви — отговори Томас и почука нетърпеливо с пръсти по ръката си. — Лос Анджелис вече не ви засяга, госпожице Ипарис.
— Това е родният ми град — отвърнах аз. — Израснала съм там. Метиъс умря там. Разбира се, че ме засяга.
Томас запази мълчание. Ръцете му се повдигнаха нагоре, за да отметнат тъмни кичури коса от лицето, а очите му потърсиха моите. Минутите се точеха.
— Значи това е целият проблем — измърмори накрая той. Зачудих се дали го каза, защото също се чувстваше изтощен след прекараните шест часа в тази стая. — Госпожице Ипарис, това, което се случи с брат ви…
— Зная какво се случи — прекъснах го аз. Гласът ми трепереше от надигащ се гняв. — Ти го уби. Продал си го на властите. — Думите боляха толкова силно, че едва ги процеждах през устата си.
Изражението на лицето му придоби развълнуван вид. Той се изкашля и се поизправи на стола си.
— Заповедта дойде директно от командир Джеймсън и последното нещо, което бих направил, е да не се подчиня на директна заповед от нея. Вие трябва да познавате това правило не по-зле от мен… макар да признавам, че никога не сте била много изпълнителна и не сте го спазвала.
— И какво, значи си бил готов да го предадеш просто ей така, защото е разбрал как са умрели родителите ни? Той ти беше приятел, Томас. Ти израсна с него. Командир Джеймсън нямаше да си даде труд дори да те погледне — в този момент нямаше да седиш от другата страна на масата, — ако Метиъс не те беше препоръчал за нейния патрул. Или си забравил? — Гласът ми се повиши. — Не можа да рискуваш дори и частица от собствената си безопасност, за да му помогнеш?
— Това беше пряка заповед — повтори Томас. — С командир Джеймсън не може да се спори. Точно какво не разбираш? Тя знаеше, че той е влизал нелегално в базата с данни за починали граждани, както и в множество други строго секретни правителствени каталози. Брат ти беше нарушил закона многократно. Командир Джеймсън не можеше да си позволи да държи многоуважаван капитан от патрула й да извършва престъпления точно под носа й.