Присвих очи.
— И затова ти го уби в тъмната уличка, след което приписа злодеянието на Дей? Защото с радост ще изпълниш заповедите на командира си, дори ако трябва да скочиш от стръмна скала?
Томас блъсна с ръка по масата толкова силно, че ме накара да подскоча.
— Имаше подписана заповед от щата на Калифорния — изкрещя той. — Не разбираш ли какво ти казвам? Нямах голям избор.
Тогава очите му се разшириха… той не беше очаквал да изрече тези думи, не и по този начин. Аз също бях шокирана от тях. Той продължи да говори, сега в по-бързо темпо, очевидно решен да заличи казаното. Странна светлина проблясваше в очите му, нещо, което не можех да определя точно. Какво беше то?
— Аз съм войник от републиката. Когато влязох в армията, положих клетва да се подчинявам на заповедите на ръководителите си на всяка цена. Метиъс бе положил същата клетва и я наруши.
Имаше нещо странно в начина, по който споменаваше Метиъс, някаква прикрита емоция, която ме смущаваше.
— Държавата не функционира. — Поех си дълбоко въздух. — А ти си страхливец, затова че остави Метиъс на произвола й.
Очите на Томас се свиха, сякаш го бях намушкала. Огледах го по-внимателно, но той забеляза, че го анализирам и рязко извърна лице, като се завъртя на една страна и скри глава в ръцете си.
Отново се замислих за брат си, като този път си припомних годините, които той беше прекарал в компанията на Томас. Те се познаваха от деца, много преди аз да се родя. Винаги когато бащата на Томас, чистачът на етажа, на който се намираше апартаментът ни, го водеше със себе си по време на работните си смени, двамата с Метиъс си играеха заедно с часове. На военни видеоигри. С играчки оръжия. Сетих си за времето, когато се появих и аз и за множеството тихи разговори, които те двамата провеждаха във всекидневната ни, както и колко често бяха заедно. Спомних си резултата на Томас от Изпитанието: 1365. Страхотно постижение за хлапе от бедняшките сектори, но на средно ниво спрямо децата от Рубинения сектор. Метиъс бе първият, който събуди силния интерес на Томас към това да стане войник. Той прекарваше цели следобеди, за да обучи Томас на всичко, което знаеше. Томас никога нямаше да успее да влезе в университета „Хайланд“, намиращ се в Изумрудения сектор, без помощта на брат ми.
Дишането ми стана учестено, когато картината ми се изясни. Помнех как погледът на Метиъс се спираше задълго върху Томас по време на тренировки. Винаги бях приемала, че това просто беше начинът на брат ми да проучи стойката на Томас и неговия коефициент на точност. Припомних си колко търпелив и мил беше Метиъс, когато му обясняваше нещо. Начинът, по който докосваше рамото на Томас. Нощта, когато бях яла супа със соеви шушулки в онова кафене заедно с Томас и Метиъс, когато брат ми беше спрял да чиракува при Киан. Начинът, по който понякога ръката на Метиъс се спираше върху тази на Томас за миг повече, отколкото беше необходимо. Разговорът, който проведох с брат ми, когато той се грижеше за мен в деня на своето встъпване в длъжност. Как се беше засмял. Нямам нужда от приятелка. Имам си малка сестричка, за която трябва да се грижа. И това беше вярно. Той беше излизал с няколко момичета в колежа, но никога за по-дълго от седмица, като винаги беше вежлив, но незаинтересуван.
Беше толкова очевидно. Как бе възможно да не съм го виждала преди?
Разбира се, Метиъс никога не е говорил с мен за това. Връзките между офицер и подчинен бяха строго забранени. Сурово наказвани. Метиъс беше този, който препоръча Томас за патрула на командир Джеймсън… Той сигурно го бе сторил за негово добро, макар и да е знаел, че това означава край на всякакъв шанс за връзка.
Всичко това премина през главата ми само за секунди.
— Метиъс е бил влюбен в теб — прошепнах аз.
Томас не отговори.
— Е? Истина ли е? Ти трябва да си знаел.
Томас все още не отговаряше. Вместо това продължаваше да държи главата си в ръце и повтори:
— Положих клетва.
— Чакай малко. Не разбирам. — Облегнах се назад на стола и си поех дълбоко въздух. Мислите ми се носеха като вихрушка, бяха в пълна неразбория. Мълчанието на Томас ми говореше много повече от това, което беше казал на глас.
— Метиъс те е обичал — бавно казах аз. Гласът ми трепереше, докато произнасях думите. — И е направил толкова много за теб. И ти все пак го предаде? — Поклатих невярващо глава. — Как можа?