— И никой не знае, че тези тунели съществуват?
Киеде изсумтя.
— Мислиш ли, че щяхме да ги използваме, ако републиката знаеше за тях? Дори и колониите не знаят. Но те вършат чудесна работа за мисиите на патриотите.
— Означава ли това, че колониите ви спонсорират?
Киеде леко се усмихна на този въпрос.
— Кой друг би ни дал достатъчно пари, за да поддържаме подобни тунели? Все още не съм се срещала с тамошните ни спонсори — Рейзър се занимава с тези взаимоотношения. Но парите не секват, така че те трябва да са доволни от работата, която вършим.
Вървяхме известно време, без да говорим. Очите ми се настроиха достатъчно към тъмнината, за да виждам ръждясалата кора по страните на тунелите. Вадички се спускаха по металните стени.
— Щастлива ли си, че те печелят войната? — попитах аз след няколко минути. Надявах се, че тя отново ще има желание да говори за колониите. — Като се има предвид, че те на практика са те изритали от страната си. Защо въобще си се махнала?
Киеде горчиво се изсмя. Звукът от шляпащите във водата обувки отекваше надолу по тунела.
— Да, предполагам, че съм щастлива — отвърна тя. — Каква е алтернативата? Да гледам как републиката побеждава? Ти ми кажи кое е по-добре. Но ти си израснал в републиката. Кой знае какво си мислиш за колониите. Може би смяташ, че там е рай.
— Има ли причина да не мисля така? — попитах аз. — Баща ми ми разказваше истории за колониите. Той разправяше, че има градове, които са напълно осветени с електричество.
— Баща ти да не е работил за някоя съпротива или нещо подобно?
— Не съм сигурен. Никога не го е признавал на глас. Всички ние обаче предполагахме, че навярно прави нещо зад гърба на републиката. Той ни носеше тези… дрънкулки, които бяха свързани със Съединените щати. Просто беше странно, че един нормален човек притежава такива предмети. Той говореше как един ден ще измъкне всички ни от републиката. — Замлъкнах изгубен за миг в стар спомен. Медальонът около врата ми натежа. — Не мисля, че някога ще узная какво е бил намислил.
Киеде кимна.
— Е, аз израснах на източното крайбрежие на колониите, на границата с южната част на Атлантическия океан. Не съм се връщала от години… Сигурна съм, че сега водата е навлязла още поне около четири метра към вътрешността на страната. Както и да е. Влязох в една от академиите за въздушни кораби и станах един от най-добрите пилоти-стажанти.
Зачудих се как колониите избираха кого да приемат в училищата си, ако нямат изпитания.
— И какво се случи?
— Убих един човек — отвърна Киеде. Каза го, сякаш е най-нормалното нещо на света. Тя се приближи по-плътно до мен в тъмнината и дръзко се взря в лицето ми. — Какво? Хей, не ме гледай така… стана случайно. Той ми завиждаше за това, че нашите летателни командири ме харесваха толкова много и се опита да ме блъсне от ръба на нашия въздушен кораб. Едното ми око пострада лошо по време на схватката. По-късно го открих в съблекалнята му и го нокаутирах. — Тя изсумтя възмутено. — Оказа се, че съм ударила главата му прекалено силно и той така и не се събуди. Спонсорът ми се оттегли, след като този малък инцидент опетни репутацията ми в корпорацията — и то не защото го бях убила. Кой иска служител — пилот на изтребител — с повредено око, дори и след като е било оперирано? — Тя спря да върви и посочи дясното си око. — Аз бях повредена стока. Цената ми падна неимоверно много. Както и да е. От академията ме изритаха, след като спонсорът ми ме остави. Жалко наистина. Пропуснах последната година от обучението заради онзи проклет негодник.
Не разбирах някои от думите, които Киеде използваше — корпорация, служител, — но реших да я питам за тях някой друг път. Бях сигурен, че постепенно щях да измъкна от нея повече информация за колониите. Засега все още исках да узная повече за хората, за които работех.
— И тогава си се присъединила към патриотите?
Тя обърна с небрежен жест ръката си и я протегна пред себе си. Това ми напомни колко висока беше Киеде, как раменете й бяха на едно ниво с моите.
— Истината е, че Рейзър ми плаща. Понякога дори ми се удава възможност да летя. Но аз съм тук заради парите, хлапе, и докато продължавам да ги получавам, ще направя каквото е по силите ми, за да помогна отново да обединим в едно цяло Съединените щати. Ако това означава да оставим републиката да рухне — така да бъде. Ако това означава проклетите колонии да поемат контрола — така да бъде. Да приключим с тази война и да вкараме в действие идеята за Съединените щати. Да направим така, че хората отново да заживеят нормално. Ето това ме интересува.