— Дей — отвърна Киеде. — Сега престани с тези простотии и ме пусни да вляза. Умирам от студ.
— Добре, добре. Просто проверявам. — Очите ме огледаха от горе до долу. Бях изненадан, че тя можеше да види каквото и да е в този мрак. Най-накрая малкият триъгълник се затвори. Чух няколко изпиуквания и втори глас. Стената се отвори с приплъзване, а зад нея се разкри тесен коридор с врата в другия му край. Преди някой от нас да помръдне, трима души пристъпиха напред иззад стената и насочиха пистолети право към главите ни.
— Влизайте — изрева едната фигура. Това беше момичето, което току-що беше отворило шпионката на стената. Направихме каквото ни каза. Стената зад нас се затвори. — Паролата за тази седмица? — добави тя, дъвчейки шумно дъвката си.
— Александър Хамилтън — нетърпеливо отговори Киеде.
Сега трите пистолета бяха насочени към мен вместо към Киеде.
— Дей, а? — изрече момичето. Тя наду бърз балон от дъвката си. — Сигурна ли си?
Отне ми миг, за да осъзная, че вторият въпрос беше отправен към Киеде, вместо към мен. Тя въздъхна раздразнено и плесна момичето по ръката.
— Да, той е. Така че престани.
Те свалиха пистолетите. Изпуснах дъха си, без да осъзнавам, че съм го задържал. Момичето, което ни пусна да влезем, ни даде знак да се придвижим към втората врата и когато я достигнахме, прокара малко устройство, подобно на това, което имаше Киеде, от лявата страна на вратата. Чуха се още няколко изпиуквания.
— Влизайте — каза ни тя. След което ме погледна с вдигната брадичка. — Едно прибързано движение и ще те застрелям по-бързо, отколкото можеш да премигнеш.
Втората врата се отвори с приплъзване. Топъл въздух ни заля, когато пристъпихме в просторно помещение, пълно с хора, които се суетяха около маси и закачени по стените монитори. На тавана имаше електрическо осветление. Лека, но отчетлива миризма на мухъл и ръжда се усещаше във въздуха. Тук долу сигурно имаше двадесет или тридесет души, а помещението въпреки това изглеждаше просторно.
Огромна прожектирана емблема украсяваше задната стена на залата и аз веднага я разпознах като съкратената версия на официалното знаме на патриотите — голяма сребърна звезда с три V-образни сребърни нашивки под нея. Осъзнах, че прожектирането на образа беше находчива идея, защото, ако се налагаше, те можеха бързо да си съберат оборудването и да се изнесат. Някои от мониторите показваха разписанията на въздушните кораби, които бях видял, докато бях на борда на Династия. Другите следяха охранителни камери — като например директен видеопоток от офицерски стаи, кадри в едър план от градските улици на Ламар или от летателните палуби на въздушни кораби, които се намираха точно в небето над бойния фронт. На единия дори вървеше кратка и постоянно въртяща се пропаганда на патриотите, която служеше за повдигане на духа и която ми напомняше прекалено силно на републиканските реклами. В нея се казваше следното: „Да възстановим Щатите“, последвано от: „Земята на свободните хора“, а после: „Всички ние сме американци“. Друга група от монитори показваше изображения на континента Америка, изпълнен с многоцветни точки, а на два от екраните се виждаше карта на света.
Известно време зяпах изумено към тях. Никога през живота си не бях виждал карта на света. Не бях сигурен дори дали съществуват такива в републиката. Но тук можех да видя океаните, които се извиваха около Северна Америка, отделените островни територии, обозначени като Южна Америка, мъничка група острови, наречени Британски острови, гигантски земни маси, кръстени Африка и Антарктика, държавата Китай, с група малки червени точки, пръснати направо в океана около брега на територията й.
Това беше действителният свят, а не този, който републиката показваше на гражданите си.
Всички в стаята гледаха към мен. Извърнах очи от картата и изчаках Киеде да каже нещо. Тя просто сби рамене и ме плесна по гърба. Мократа ми куртка изджвака.
— Това е Дей.
Всички чакаха мълчаливо, макар че видях как очите им пробляснаха с уважение, когато чуха името ми. Тогава някой подсвирна с уста. Това свали напрежението — последва групов смях и кикот, след което повечето хора се върнаха към заниманията си.
Киеде ме приведе през разхвърляните маси. Няколко души се бяха събрали около една диаграма, друга група разопаковаше кутии, неколцина просто си почиваха, като гледаха повторението на някаква републиканска сапунена опера. Двама патриоти, които седяха пред монитор в ъгъла, си разменяха обиди, докато играеха на някаква видео игра, в която се състезаваха, придвижвайки някакво синьо същество, покрито с шипове, по екраните си, като махаха с ръце пред него. Дори това изглеждаше правено по поръчка за патриотите, тъй като всички обекти в играта бяха сини и бели.