Едно момче се изкикоти, когато минах покрай него. То имаше рошава, боядисана в русо коса, оформена в мохиканска прическа матова кожа и широки грубовати плещи, които бяха леко прегърбени, сякаш постоянно беше готов за внезапен щурм. Парче плът липсваше от ушната му мида. Осъзнах, че това бе същият човек, който по-рано беше подсвирнал с уста.
— Значи ти си този, който е зарязал Тес, а? — У него имаше някаква арогантност, която ме подразни. Той ме изгледа презрително. — Не мога да разбера защо момиче като нея е прекарвало толкова време с отрепка като теб. Остана ли без дъх от няколкото вечери, прекарани в затворите на републиката?
Пристъпих напред и се ухилих ведро.
— С цялото ми уважение, но не видях републиката да е окачила обяви за издирване с твоето красиво личице върху тях.
— Млъкнете! — Киеде застана между нас и опря пръст в гърдите на другото момче. — Бакстър, не трябваше ли да се подготвяш за изкачването утре вечер?
Момчето просто изсумтя и се обърна.
— Все още не разбирам защо се доверяваме на привърженик на републиката — оплака се той.
Киеде ме потупа по рамото и продължи да се движи.
— Не му обръщай внимание — каза ми тя. — Бакстър не е най-големият фен на твоето момиче, Джун. Вероятно ще ти създава проблеми, така че просто не го дразни, става ли? Ще ти се наложи да работиш с него. Той също е паркур.
— Така ли? — изненадах се аз. Не очаквах, че толкова мускулест човек може да е бърз паркур, но пък силата можеше да му помага да достига до места, където аз не можех.
— Аха. Ти го свали по-надолу в йерархията на паркурите. — Киеде се ухили самодоволно. — И веднъж обърка мисия на патриотите, в която той участваше. Едва ли въобще си го осъзнал.
— Наистина ли? И коя мисия е била това?
— Взривяването на колата на администратор Киан в Лос Анджелис.
Охо, беше минало много време, откакто се бях изправил срещу Киан. Нямах никаква представа, че патриотите са планирали нападение по същото време.
— Колко жалко — отвърнах аз и заоглеждах лицата в стаята, тъй като Бакстър беше споменал Тес.
— Ако търсиш Тес, тя е пристигнала тук преди нас. При останалите медици е. — Киеде посочи към задната част на помещението, където по стената бяха наредени врати. — Сигурно е в медицинското отделение и гледа как някой шие рана. Тес се учи доста бързо.
Киеде ме приведе покрай масите и останалите патриоти, след което спря пред картата на света.
— Обзалагам се, че никога не си виждал нещо подобно.
— Не. — Огледах огромните пространства суша, все още стреснат от идеята, че толкова много общества функционираха извън границите на републиката. В училище учихме, че частите от света, които не се контролираха от републиката, бяха просто разпадащи се нации, които едва оцеляваха. Наистина ли толкова много страни се бореха за съществуването си? Или се справяха добре — може би дори бяха проспериращи? — За какво са ви карти на света?
— Нашето движение се разпространява в подобни общества из цялото земно кълбо — отвърна Киеде и скръсти ръце. — Там, където хората са недоволни от правителствата си. Това, че ги виждаме на стената, служи за повдигане на духа. — Когато видя, че продължих да анализирам картата, намръщено и съсредоточено, тя бързо прокара ръка през средата на Северна Америка. — Ето я републиката, която всички ние познаваме и обичаме. А това са колониите. — Тя посочи по-малка и по-разпокъсана земна територия, която споделяше източната граница на републиката. Огледах червените кръгчета, които обозначаваха градовете в колониите: Ню Йорк сити, Питсбърг, Сейнт Луис, Нашвил. Дали светеха, както баща ми ми беше разказвал?
Киеде продължи, като прокара ръка нагоре към севера и надолу към юга.
— Канада и Мексико поддържат стриктно демилитаризираната зона между себе си, републиката и колониите. Мексико има свое звено патриоти. И ето — само това е останало от Южна Америка. И тя е била огромен континент, нали знаеш. Сега са останали Бразилия — тя посочи голям триъгълен остров далеч на юг от републиката, — Чили и Аржентина.
Киеде охотно обясни кои бяха континентите и какви са били преди това. Това, което видях, като Норвегия, Франция, Испания, Германия и Британските острови, преди е било част от по-голямо населено място, наречено Европа. Останалите хора от Европа, обясни ми тя, избягали в Африка. Монголия и Русия не бяха изчезващи нации, което противоречеше на ученията на републиката. Преди Австралия е била едно общо пространство суша. Дойде ред и на свръхдържавите. Огромните, стоящи на повърхността, метрополиси на Китай бяха построени над водата, а небето над тях беше постоянно черно.