— Оттам моят екип ще те остави и ще бъдеш поета от един от патрулите на командир Десото. — Патрулите на Рейзър — добавих аз наум. — Електорът ще се срещне с теб в кралската зала на салона. Съветвам те да се държиш прилично.
— Благодаря за съвета — отвърнах аз и се усмихнах студено към отражението на Томас в огледалото за задно виждане. — Ще гледам да направя възможно най-добрия си реверанс. — В действителност обаче започнах да се чувствам неспокойна. Електорът беше личност, която бях научена да почитам от раждането си; някой, за когото мислех, че няма да се поколебая да жертвам живота си. Дори сега — след всичко, което знаех за републиката — все още усещах как тази дълбоко вкоренена отдаденост изплува на повърхността, едно познато одеяло, с което исках да се обгърна. Странно. Не се почувствах така, когато чух за смъртта на Електора, или когато видях първата излъчена по телевизията реч на Андън. Това чувство се беше спотайвало досега, когато оставаха само няколко часа преди да се срещна лично с новия Електор.
Аз вече не бях високо цененият феномен, с когото той се запозна, срещайки ме за първи път. Какво ли щеше да си помисли за мен?
Салон „Колбърн“, Кралската трапезария.
Тук всичко ехтеше. Седях сама в единия край на дълга маса (три метра и половина, от черешово дърво, с ръчно изваяни крака, с богато украсен златист кант, вероятно изрисуван с декоративна четчица), гърбът ми беше изправен до облегалката на стола, която беше от червено кадифе. Далече от мен от противоположната страна пращеше и пукаше камина, като над нея беше окачен портретът на новия Електор, а осем златни лампи осветяваха двете страни на помещението. Навсякъде имаше войници от столични патрули — петдесет и двама бяха наредени по стените рамо до рамо, а шестима седяха мирно от двете ми страни. Навън все още беше смразяващо студено, но тук, вътре, беше достатъчно топло, за да може слугите да ме облекат в лека рокля и тънки кожени ботуши. Косата ми беше измита, изсушена и сресана и сега се спускаше права и бляскава до средата на гърба ми. Беше украсена с нанизи от миниатюрни, обработени перли (всяка от които несъмнено струваше поне две хиляди банкноти). Първоначално им се възхищавах и ги докосвах с отривисти движения, но след това си спомних бедните хора, които се бяха събрали пред железопътната гара, с техните износени дрехи и отдръпнах пръсти от косата си, отвратена от себе си. Друга слугиня беше сложила полупрозрачна пудра по клепачите ми, за да искрят на светлината от огъня. Роклята ми, кремавобяла, подчертана със сивопепеляво се спускаше до краката ми на пластове от шифон. Вътрешният корсет едва ми позволяваше да си поемам дъх. Без съмнение скъпа рокля — петдесет хиляди банкноти? Шестдесет?
Единствените неща, които изглеждаха не на място в тази картина, бяха тежките метални вериги, с които бяха вързани глезените и китките ми и ме оковаваха за стола под мен.
Измина половин час преди още един войник (облечен в отличителната червено-черна куртка на столичните патрули) да влезе в трапезарията. Той държеше вратата отворена, застанал мирно и повдигнал брадичката си.
— Нашият прославен Електор е в сградата — обяви той. — Моля станете.
Той се опитваше да изглежда така, сякаш не говори на някого конкретно, но аз бях единствената, която седеше. Надигнах се от стола, дрънчейки с вериги.
Изминаха още пет минути. Тогава, точно когато започнах да се питам дали въобще някой щеше да дойде, млад мъж пристъпи тихо през вратата и кимна на войниците на входа. Пазачите отривисто отдадоха чест. Аз не можех да козирувам с веригите на ръцете си, нито да се поклоня или да направя приличен реверанс — затова просто останах на място, гледайки Електора.
Андън изглеждаше почти по същия начин, както когато го срещнах за първи път — висок, величествен и изтънчен, тъмната му коса беше грижливо сресана, вечерната му куртка беше в красиво въгленосиво със златни пилотски нашивки по ръкавите и златни пагони на раменете. Зелените му очи обаче бяха сериозни, а раменете му бяха леко прегърбени, сякаш някакво ново бреме се бе стоварило върху тях. Изглежда, че смъртта на баща му все пак му се беше отразила.