— Седнете, моля — рече той, протягайки ръката си в бяла ръкавица (пилотски ръкавици „Кондор“) към мен. Гласът му беше много тих, но все пак се разнесе из огромната стая. — Надявам се, че сте се чувствали комфортно, госпожице Ипарис.
Изпълних молбата му.
— Да. Благодаря ви.
Веднага след като Андън седна на другия край на масата и войниците отново бяха застанали в обичайните си пози, той отново проговори:
— Съобщиха ми, че сте поискала да се видите лично с мен. Надявам се, че нямате нищо против да сте облечена в дрехите, които ви осигурих. — Той направи пауза само за част от секундата, което беше достатъчно време една сдържана усмивка да озари лицето му. — Реших, че няма да искате да вечеряте в затворническа униформа.
В тона му имаше нещо снизходително, което ме подразни. Как смее да ме облича като някоя кукла? — помисли си една възмутена част от мен. В същото време бях впечатлена от внушителната му аура, властта, съпровождаща новата му позиция. Макар и придобита неочаквано, я упражняваше толкова самоуверено, че старите ми чувства на вярност пак се надигнаха силно в гърдите ми. Несигурността, която някога бе имал, бързо изчезваше. Този човек бе роден да управлява. Андън, изглежда, се интересува от теб — беше ми казал Рейзър. Затова сведох лице и погледнах към него през мигли.
— Защо се държите толкова добре с мен? Мислех, че сега съм държавен враг.
— Бих се чувствал неудобно да се отнасям с най-прочутия феномен на републиката ни като със затворник — обясни той, докато внимателно подравняваше вилиците, ножовете и чашата за шампанско до съвършенство. — Не намирате това за неприятно, нали?
— Съвсем не.
Отново огледах залата и запомних позициите на лампите, декорацията по стената, местоположението на всеки войник и оръжията, които носеха. Натруфената елегантност на тази среща ме накара да осъзная, че Андън не беше подготвил роклята и вечерята, просто за да флиртува. Той иска новините за това колко добре се отнася с мен да стигнат до обществото — помислих си аз. — Той иска хората да знаят, че новият Електор се грижи добре за спасителката на Дей. Първоначалната ми антипатия намаля — тази нова мисъл ме заинтригува. Андън явно беше доста наясно с лошото обществено мнение за него. Вероятно се надяваше на подкрепата на народа. Ако това наистина беше така, то той полагаше усилия да направи нещо, от което предишният ни Електор се интересуваше слабо. Това също ме накара да се запитам: Ако Андън наистина търсеше обществено одобрение, то какво ли си мислеше за Дей? Той със сигурност нямаше да спечели хората на своя страна, ако съобщеше, че най-прочутият престъпник на републиката е обявен за издирване.
Двама слуги сервираха подноси с храна — плодова салата с истински ягоди и деликатно изпечено свинско шкембе със сърцевина от палма, — докато други двама поставиха чисти бели платнени салфетки върху скутовете ни и наляха шампанско в чашите. Тези прислужници бяха от висшата класа — вървяха с характерната акуратност на елита, — макар че не бяха от ранга на семейството ми.
Тогава се случи най-странното нещо.
Прислужничката, която наливаше шампанско на Андън, доближи бутилката твърде много до чашата му. Тя се обърна и течността се разля по цялата покривка, а самата чаша се търкулна от масата и се строши на пода.
Слугинята изписка и падна на колене. Червени къдрици се изсипаха от стегнатия на тила й кок — няколко кичура паднаха пред лицето й. Забелязах колко фини и безукорни бяха ръцете й — определено момиче от висшето общество.
— Искрено съжалявам, Електор — извиняваше се отново и отново тя. — Толкова съжалявам. Веднага ще сменя покривката и ще ви донеса нова чаша.
Не зная какво очаквах да направи Андън. Да й се скара? Да й отправи строго предупреждение? Поне да се намръщи? Но за моя изненада той избута назад стола си, изправи се и й подаде ръка. Момичето сякаш замръзна. Кафявите й очи се разшириха, а устните й затрепериха. С едно движение Андън се наведе, хвана двете й ръце в своите и я накара да се изправи.
— Това е просто една чаша за шампанско — спокойно каза той.
— Внимавай да не се порежеш. — Андън махна с ръка на един от войниците близо до вратата. — Една метла и табла, ако обичате. Благодаря.
Войникът бързо кимна.
— Разбира се, Електор.
Докато прислужницата се втурна да донесе нова чаша, а един чистач дойде да измете счупената, Андън отново зае мястото си с цялата си елегантност и царственост. Той си взе вилица и нож, като спазваше безукорен етикет, след което си отряза малко парче свинско.