— Е, кажете ми, агент Ипарис. Защо искахте да се видите лично с мен? И какво се случи в нощта на екзекуцията на Дей?
Последвах примера му, като си взех вилицата и ножа и започнах да режа месото си. Веригите на китките ми бяха достатъчно дълги, за да мога да се храня, сякаш някой си беше дал труда да ги измери. Пропъдих изненадата от инцидента с шампанското от ума си и започнах да включвам в действие историята, която Рейзър беше измислил за мен.
— Наистина помогнах на Дей да избяга от екзекуцията си, а патриотите ме подкрепиха. Но след като това приключи, те не искаха да ме пуснат. Изглежда, че най-накрая бях успяла да им се измъкна, когато пазачите ви ме арестуваха.
Андън бавно примигна. Зачудих се дали вярваше на нещо от казаното.
— Била сте с патриотите през последните две седмици? — попита той, след като сдъвках парче свинско. Храната беше прелестна — месото бе толкова крехко, че на практика се топеше в устата ми.
— Да.
— Разбирам. — Гласът на Андън се скова от съмнение. Той попи устните си с платнена салфетка, след което остави сребърните прибори и се облегна назад. — Значи Дей е жив, или е бил жив, когато сте го оставила? И той ли работи с патриотите?
— Когато си тръгвах — да. Не зная каква е ситуацията в момента.
— Защо работи с тях, след като в миналото винаги ги е отбягвал?
Свих леко рамене, опитвайки се да симулирам недоумение.
— Нуждае се от помощ, за да открие брат си и е задължен на патриотите затова че излекуваха крака му. Имаше инфектирана огнестрелна рана от… всичко това.
Андън направи достатъчно дълга пауза, за да отпие малка глътка шампанско.
— Защо му помогнахте да избяга?
Раздвижих китки, за да не оставят белезниците отпечатъци по кожата ми. Веригите ми издрънчаха силно, когато се докоснаха една в друга.
— Защото той не е убил брат ми.
— Капитан Метиъс Ипарис. — Вълна от мъка ме заля, когато чух пълното име на брат си. Дали той знаеше как бе умрял Метиъс? — Съжалявам за загубата ви. — Андън леко преклони глава — неочакван знак на уважение, от който една буца заседна в гърлото ми.
— Знаете ли, че когато бях по-млад си спомням, че четях за брат ви — продължи той. — Четях за оценките му в училище, за това колко добре се бе представил на Изпитанието си и особено за това колко добър е бил с компютрите.
Боднах една ягода, сдъвках я замислено, след което преглътнах.
— Никога не съм знаела, че брат ми има толкова изтъкнат фен.
— Не бях фен конкретно на него, макар че той определено правеше впечатление. — Андън взе новата си чаша с шампанско и отпи. — Бях ваш фен.
Не забравяй — бъди открита. Накарай го да си помисли, че си поласкана. И че те привлича. Той със сигурност беше красив, така че се опитах да се концентрирам върху това. Светлината от стенните лампи улавяше вълните на косата му, което я караше да блести, мургавата му кожа имаше топла, златиста лъскавина, очите му бяха обагрени с цвета на пролетни листа. Постепенно усетих как бузите ми се зачервиха. Отлично, продължавай. Във вените му вероятно течеше смесица от латинска кръв, но леко дръпнатите му очи загатваха за азиатско наследство. Като Дей.
Внезапно вниманието ми се разконцентрира и всичко, което виждах, бе как аз и Дей се целувахме в онази баня във Вегас. Спомних си голите му гърди, устните му, които се бяха опрели до моите, опияняващата му непокорност, в сравнение с която Андън бледнееше. Леко изчервените ми бузи започнаха ярко да пламтят.
Електорът наклони глава и се усмихна. Поех си дълбоко въздух и се успокоих. Слава богу, че все още успявах да постигна реакцията, която целях.
— Замисляла ли сте се защо републиката е толкова снизходителна, като се вземе предвид вашата държавна измяна? — попита Андън, като си играеше безгрижно с вилицата си. — Всеки друг щеше вече да е екзекутиран. Но не и вие. — Той се поизправи на стола си. — Републиката ви наблюдава, откакто успяхте да постигнете перфектните хиляда и петстотин точки на вашето Изпитание. Чувал съм за оценките ви и представянето ви на следобедните тренировки в „Дрейк“. Няколко конгресмена ви номинираха за политическо назначение, преди дори да сте завършила първата си година в университета. Но в крайна сметка решиха вместо това да ви разпределят при военните, защото вашият характер изцяло сочи към офицер. Вие сте знаменитост във вътрешните среди. Да бъдете осъдена за предателство ще бъде огромна загуба за републиката.