— Боя се, че той настоява да говорите с него веднага. Става дума за ъъъ… — Войникът ме погледна внимателно, след което бързо отиде до Андън и зашепна в ухото му. Аз все пак успях да доловя части от съобщението. — Стадионите. Той иска да даде… съобщение… трябва да приключите незабавно с вечерята си.
Андън вдигна вежди.
— Така ли е казал? Е, аз решавам кога ще приключа с вечерята си — заяви той. — Предай това съобщение обратно на сенатор Камиън, когато счетеш за необходимо. Кажи му, че следващият сенатор, който ми изпрати такова нагло съобщение, ще отговаря лично пред мен.
Войникът отдаде енергично чест, а гърдите му леко се изпъчиха при мисълта, че трябва да предаде подобно съобщение на сенатор.
— Да, сър. Незабавно.
— Как се казваш, войнико? — попита Андън, преди той да успее да си тръгне.
— Лейтенант Фелипе Гарза, сър.
Андън се усмихна.
— Благодаря ви, лейтенант Гарза — рече той. — Няма да забравя тази услуга.
Войникът се постара лицето му да остане безизразно, но видях гордостта, изписана в очите му, както и че вътрешно се усмихваше. Той се поклони на Андън.
— Електор, вие ми оказвате голяма чест. Благодаря ви, сър. — След което си тръгна.
Наблюдавах тази размяна на реплики с възхищение. Рейзър се беше оказал прав за едно — очевидно имаше напрежение между Сената и новия Електор. Но Андън не беше глупак. Беше дошъл на власт преди по-малко от седмица и вече правеше точно каквото трябва: опитваше се да циментира верността на военните. Чудех се какво друго правеше, за да спечели доверието им. Армията на републиката беше изключително вярна на баща му — всъщност именно верността правеше покойният Електор толкова могъщ. Андън знаеше това и се опитваше да направи своя ход, колкото може по-рано. Оплакванията на Сената щяха да бъдат безполезни срещу армия, която безрезервно подкрепя Андън.
Но те не подкрепяха Андън безрезервно — напомних си аз. Там бяха Рейзър и хората му. Предатели сред военните редици, които заемаха позиции.
— И така. — Андън деликатно си отряза още едно парче свинско. — Доведохте ме чак дотук, за да ми кажете, че сте помогнала на един престъпник да избяга?
За миг не се чуваше друг звук, освен дрънченето на вилицата на Андън по чинията му. Инструкциите на Рейзър отекнаха в съзнанието ми — нещата, които трябваше да кажа, редът, в който трябваше да го направя.
— Не… Дойдох, за да ви информирам за заговора за атентат срещу вас.
Андън остави вилицата си и вдигна два тънки пръста в посока към войниците.
— Оставете ни.
— Електор, сър — започна един от тях. — Имаме заповед да не ви оставяме сам.
Андън извади пистолет от колана си — елегантен черен модел, който никога не бях виждала — и го остави на масата до чинията си.
— Всичко е наред, капитане — каза той. — Ще съм в безопасност. Сега, ако обичате, всички. Оставете ни.
Жената, която Андън нарече капитан, даде знак на войниците си и те безмълвно напуснаха стаята в редица. Дори шестимата пазачи, които стояха до мен, си тръгнаха. Останах сама в трапезарията с Електора, разделена от него с три и половина метра черешово дърво.
Андън облегна двата си лакътя върху масата и скръсти пръсти във формата на палатка.
— Дошла сте, за да ме предупредите?
— Точно така.
— Но аз чух, че сте била заловена във Вегас. Защо не се предадохте?
— Бях се отправила насам, към столицата. Исках да стигна до Денвър, преди да се предам, за да имам по-голям шанс да разговарям с вас. Определено не планирах да бъда арестувана от случаен патрул във Вегас.
— И как успяхте да се измъкнете от патриотите? — Андън ми хвърли колеблив и скептичен поглед. — Къде са те сега? Би трябвало да ви преследват.
Направих пауза, сведох очи и прочистих гърло.
— Качих се на влака за Вегас в нощта, когато успях да избягам.
Андън остана смълчан за миг, след което остави вилицата си и попи устни. Не бях сигурна дали вярваше на историята за бягството ми.
— И какви бяха плановете им за вас, ако не бяхте успяла да се измъкнете?
Засега се старай да бъде неясно.
— Не знам всички подробности за това какво възнамеряваха да правят с мен — отвърнах аз. — Но знам, че планираха атака по време на някой от вашите кратки престои за повдигане на духа на бойния фронт, и че трябваше да им помогна. Ламар, Уестуик и Бърлингтън са градовете, които те споменаха. Патриотите също разполагат с хора на тези места, Андън — хора, които са тук, във вашите вътрешни кръгове.