Ръцете ми бяха подути, защото бях прекарал утрото, учейки се да стрелям с пистолет под надзора на Киеде и Паскао.
— Не се притеснявай, ако не уцелиш Електора — успокои ме Паскао, докато работехме върху техниката по прицелването. Той прокара ръце по предмишницата ми за момент, достатъчен да ме накара да се изчервя. — Няма да има значение. С теб ще има и други хора, които ще довършат работата така или иначе. Рейзър просто иска образа, в който ти си насочил пистолет срещу Електора. Няма ли да е перфектно? Електорът, отишъл на бойния фронт, за да държи повдигащи духа речи пред войската си, да бъде застрелян пред стотици войници в района. О, каква ирония само! — След това Паскао ми хвърли една от усмивките си, които бяха негова запазена марка. — Народният герой убива тиранина. Каква история ще бъде само!
Да — каква история наистина.
— Дей? — обади се Тес иззад вратата. — Вътре ли си? Рейзър иска да говори с теб. — Ох, вярно. Тя все още беше отвън и ме викаше.
— Да, можеш да влезеш — отвърнах аз.
Тес подаде глава.
— Хей — поздрави ме тя. — Откога си тук?
Бъди мил с нея — ми беше казала Киеде. — Вие двамата си подхождате. Посрещнах Тес с лека усмивка.
— Нямам представа — отговорих аз. — Почивах си малко. Може би от няколко часа?
— Рейзър иска да отидеш в главната зала. Излъчват Джун на живо. Мислех, че може би…
На живо? Тя явно беше успяла. Все още беше добре. Скочих на крака. Най-сетне новини от Джун — мисълта, че отново ще я видя, макар и в растерната решетка на охранителната камера, ме накара да се почувствам замаян от очакване.
— Идвам веднага.
Докато вървяхме надолу по късия коридор към главната зала, няколко патриоти поздравиха Тес. Всеки път тя се усмихваше, разменяше дружески закачки и се смееше, сякаш ги познаваше открай време. Две момчета я потупаха дружески по гърба.
— Размърдайте се, хлапета. Не искате да карате Рейзър да ви чака. — И двамата се обърнахме, за да видим Киеде, която изтича покрай нас в посока към главната зала. Тя се спря, за да увие ръка около врата на Тес, след което нежно разроши косата й и лепна една целувка по бузата. — Кълна се, скъпа — ти си най-бавната от цялата тайфа.
Тес се изсмя и я избута. Киеде намигна, преди отново да ускори темпото, изчезвайки зад ъгъла към главната зала. Останах загледан известно време, леко изненадан от демонстрацията на чувства от страна на Киеде. Не бе нещо, което очаквах от нея. Не се бях замислял за това преди, но сега осъзнах колко добра наистина беше Тес в създаването на нови връзки — долових непринуденото държание на патриотите, когато бяха около нея, същата непринуденост, която и аз винаги усещах, докато обикаляхме заедно улиците. Без съмнение това беше нейната сила. Тя имаше лечебно въздействие. Действаше успокоително.
Тогава Бакстър мина покрай нас. Тес сведе очи надолу, когато той профуча покрай ръката й, а аз забелязах, че леко й кимна, преди да погледне свирепо към мен. Когато вече беше достатъчно далеч, за да не може да чуе, аз се надвесих над Тес.
— Какъв му е проблемът? — прошепнах аз.
Тя просто сви рамене и избута ръката ми.
— Не му обръщай внимание — отвърна Тес, повтаряйки думите на Киеде от момента, когато пристигнах за първи път в тунела. — Настроенията му се сменят често.
Не думай — помислих си мрачно аз.
— Ако ти създава неприятности, просто ми кажи — промълвих.
Тес отново сви рамене.
— Няма проблем, Дей. Мога да се оправя с него.
Внезапно се почувствах глупаво заради това, че предложих помощта си като някой арогантен рицар в блестящи доспехи, когато най-вероятно Тес имаше дузина нови приятели, които горяха от желание да й помогнат. Когато тя можеше да си помогне сама.
В момента, в който достигнахме главната зала, малка тълпа се беше струпала пред един от по-големите екрани по стената, върху който се прожектираха кадри от охранителна камера. Рейзър беше почти най-отпред в навалицата, небрежно скръстил ръце, а Паскао и Киеде стояха до него. Те ме видяха и ми дадоха знак да се приближа.
— Дей — обърна се към мен Рейзър и ме потупа по рамото. Киеде ме поздрави с бързо кимане. — Радвам се, че си тук. Добре ли си? Чух, че тази сутрин си бил малко посърнал.