Загрижеността му всъщност беше някак мила — напомни ми за начина, по който баща ми ми говореше.
— Добре съм — отвърнах аз. — Просто съм изморен от пътуването.
— Разбираемо е. Полетът беше напрегнат. — Той посочи нагоре към екрана. — Нашите хакери успяха да ни осигурят кадри с Джун. Звукът е отделен, но скоро ще чуеш и него. Помислих си, че въпреки това ще искаш да видиш видеото.
Очите ми се бяха залепили за екрана. Образите бяха ясни и цветни, сякаш наистина кръжахме там, в ъгъла на залата. Виждах богато обзаведена трапезария с елегантно украсена банкетна маса и войници, наредени по стените. Младият Електор седеше от едната страна на масата. Джун беше от другата, облечена в разкошна рокля, която накара сърцето ми да затупти по-бързо. Когато аз бях затворник на републиката, ме смазаха от бой и ме хвърлиха в мръсна килия. Пленничеството на Джун приличаше повече на ваканция. Това ме накара да се почувствам по-спокоен за нея, но в същото време усетих леко огорчение. Дори след като бяха предали републиката, хора с произхода на Джун успяваха да се измъкнат безнаказано, докато такива като мен страдаха.
Всички наблюдаваха как следя Джун.
— Радвам се, че се справя добре — казах аз с лице към екрана. Вече се чувствах отвратен от себе си за това, че такива тесногръди мисли минаваха през ума ми.
— Находчиво от нейна страна да започне да говори с Електора за колежанските си години в „Дрейк“ — каза Рейзър, обобщавайки аудиозаписа, докато вървеше видеото. — Тя успя да задейства плана. Предполагам, че след това ще я накарат да се яви на детектор на лъжата и ако успее да го издържи ще имаме пряк достъп до Андън. Нашата следваща фаза утре вечер трябва да мине гладко.
Ако е достатъчно добра, за да го издържи.
— Хубаво — отвърнах аз, като се опитах да не позволя на изражението на лицето ми да издаде мислите ми. Този тип беше въплъщение на изисканост, власт и авторитет. Наведе се съвсем близко към Джун, за да й каже нещо, след което двамата се засмяха и отпиха от шампанското. Можех да си ги представя заедно. Подхождаха си.
— Тя наистина се справя добре — рече Тес и прибра косата си зад ушите. — Електорът изглежда абсолютно увлечен по нея.
Исках да оспоря това, но Паскао оживено се намеси:
— Тес е напълно права: виждате ли този блясък в очите му? Казвам ви, този мъж вече е спечелен. Той е влюбен до уши в нашето момиче. За няколко дни тя изцяло ще успее да го хване на въдицата си.
Рейзър кимна, но ентусиазмът му беше по-умерен.
— Вярно е — рече той. — Но ние трябва да се уверим, че Андън също няма да успее да влезе в нейната глава. Той е роден политик. Ще намеря начин да изпратя съобщение на Джун.
Радвах се, че Рейзър говореше смислено и предпазливо в подобен момент, но вече трябваше да извърна очи от екрана. Никога не бях се замислял над идеята, че Андън също можеше да влезе в главата на Джун.
Коментарите на всички заглъхнаха, когато престанах да слушам. Тес, разбира се, бе права — виждах жаждата, изписана по лицето на Електора. Той се изправи и отиде до Джун, която седеше окована за стола, след което се наведе съвсем близо към нея, за да й каже нещо. Трепнах. Кой би могъл да устои на Джун? Тя беше перфектна в твърде много отношения. Тогава осъзнах, че не бях разстроен заради увлечението на Андън по нея — скоро той щеше да е мъртъв, нали така? Това, от което ми се гадеше, бе, че Джун не се смееше фалшиво в това видео. Сякаш си прекарваше доста добре. Чувстваше се равна с мъже като него: аристократи. Подготвени за висшата класа на републиката. Как можеше тя някога да бъде щастлива с някой като мен, някой, който нямаше нищо друго, освен шепа кламери в джобовете си? Обърнах се и се отдалечих от тълпата. Видях всичко, което исках да видя.
— Почакай!
Хвърлих поглед през рамо — беше Тес, която тичаше след мен, а косата й се вееше пред лицето. Тя ме настигна и закрачи редом с мен.
— Добре ли си? — попита и огледа изражението на лицето ми, докато се отправяхме обратно по коридора към стаята ми.
— Всичко е наред — отвърнах. — А и защо да не е? Нещата се развиват просто… перфектно. — Хвърлих й скована усмивка.
— Добре. Знам. Просто исках да се уверя. — Тес ми се усмихна и се появиха трапчинките й, и аз омекнах.
— Добре съм, братовчедке. Наистина. Ти си в безопасност, аз съм в безопасност, патриотите са на прав път и ще ми помогнат да открия Идън. Това е всичко, което мога да желая.
Тес се развесели от думите ми и устните й се извиха в закачлива усмивка.