— Носят се разни клюки за теб, нали знаеш.
Повдигнах дяволито вежди.
— О, нима? Какви?
— Слуховете, че си жив и здрав се разпространяват като горски пожар — всички говорят само за това. Името ти е изписано със спрей по стени из цялата страна, дори върху портретите на Електора на някои места. Можеш ли да повярваш? Обявяват се протести навсякъде. Всички скандират името ти. — Ентусиазмът на Тес леко намаля. — Дори хората под карантина в Лос Анджелис. Опасявам се, че целият град е в изолация.
— Затворили са Лос Анджелис? — Това ме изненада. Бяхме научили, че скъпоценните сектори са преградени, но никога не бях чувал за такава мащабна карантинна зона. — Каква е причината? Заразите?
— Не е заради заразите. — Очите на Тес се разшириха от вълнение. — Заради бунтовете е. Републиката официално съобщава, че това е карантина срещу заразата, но истината е, че целият град е въстанал срещу новия Електор. Разпространяват се слухове, че Електорът те преследва с всички възможни сили, а някои патриоти разказват на хората, че Андън е този, който е заповядал… ъъъ… заповядал е семейството ти… — Тес се поколеба и лицето й придоби яркочервен цвят. — Както и да е, патриотите се опитват да изкарат Андън по-зъл от баща си. Рейзър твърди, че протестите в Ел Ей са невероятна възможност за нас. Наложи се от столицата да свикат хиляди допълнителни войници.
— Невероятна възможност — повторих аз и си спомних как републиката беше потушила последния протест в Лос Анджелис.
— Да, и всичко това е благодарение на теб, Дей. Ти постави началото — или по-скоро слухът, че си жив, го направи. Те са вдъхновени от бягството ти и вбесени от начина, по който се отнесоха с теб. Ти си единственият, който, изглежда, републиката не може да контролира. Всички се надяват на теб, Дей. Очакват следващия ти ход.
Преглътнах, без да смея да повярвам. Не бе възможно — републиката никога нямаше да позволи бунтовете да се разраснат до такава степен, че да излязат извън контрол в един от най-големите градове на страната. Нали така? Наистина ли хората успяваха да надделеят над местната войска там? И дали аз бях причината да се бунтуват? Те очакват следващия ти ход. Но да ме вземеха мътните, ако знаех какъв трябваше да бъде той. Аз просто се опитвах да открия брат си — това е, това беше всичко. Поклатих глава и овладях внезапния прилив на страх. Аз желаех да разполагам с властта да се съпротивлявам, нали така? Нали това се опитвах през всичките тези години? Сега ми даваха власт… но аз не знаех какво да правя с нея.
— Да, бе, сигурно — успях да отвърна аз. — Шегуваш ли се? Аз съм просто един уличен каторжник от Ел Ей.
— Да. Но прочут каторжник. — Заразителната усмивка на Тес мигновено ободри настроението ми. Тя ме бутна по рамото, когато стигнахме до вратата на стаята ми. Влязохме. — Стига, Дей. Не си ли спомняш какъв беше най-силният довод на патриотите, за да пожелаят да те вербуват? Рейзър каза, че ти можеш да станеш могъщ колкото самия Електор. Всички в страната знаят кой си. И повечето от тях действително те харесват. Нещо, с което можеш да бъдеш горд, нали?
Аз просто отидох до леглото и седнах. Дори не забелязах веднага, че Тес се е настанила до мен.
Тя стана сериозна, след като запазих мълчание.
— На теб наистина ти пука за нея, нали? — попита тя и приглади завивките на леглото с една ръка. — Тя не е като момичетата, с които се забавляваше в Езерния.
— Какво? — отвърнах аз, объркан за секунда.
Тес мислеше, че все още бях обзет от тежки мисли заради увлечението на Андън по Джун. Сега бузите й се изчервиха и внезапно почувствах неловка топлина от това, че седях сам с нея, големите и очи бяха вперени в моите, а увлечението й бе несъмнено. Винаги съм се справял добре с момичета, които ме харесваха, но те бяха непознати. Момичета, които се появяваха и изчезваха от живота ми без последици. Тес беше различна. Не знаех как да възприема идеята, че можем да бъдем нещо повече от приятели.
— Ами какво искаш да ти кажа? — попитах аз. Прииска ми се да се фрасна веднага, след като въпросът излезе от устата ми.
— Престани да се притесняваш — сигурна съм, че тя ще е добре. — Тес произнесе тази последна дума с такава жлъч, след което отново се смълча. Да, определено сбърках с това, което казах.
— Не се присъединих към патриотите, защото го желаех, нали знаеш. — Тес стана от леглото и застана над мен, гърбът й беше скован, ръцете й се свиваха и отпускаха. — Присъединих се към патриотите заради теб. Защото толкова се притеснявах за теб, след като Джун те отведе и арестува. Мислех, че ще успея да ги убедя да те спасят, но нямам таланта на Джун да се пазаря. Джун може да прави каквото си иска с теб и ти въпреки това ще я приемеш обратно. Джун може да прави каквото си иска с републиката и те също ще я приемат обратно. — Тес повиши глас. — Винаги, когато Джун се нуждае от нещо, тя го получава, но моите нужди не струват дори и кофа със свинска кръв. Може би ако аз бях галеницата на републиката, на теб също щеше да ти пука и за мен.