Подсвирнах с уста.
— Никак не е занемарено даже. — Усмихнах се, но веселата ми физиономия изчезна, когато хвърлих поглед към Джун.
Лицето й изглеждаше напрегнато под татуировката с феникса. Макар очите й да оставаха безизразни, тя очевидно бе недоволна и не бе впечатлена като мен. А и защо да бъде? Предположих, че нейният собствен апартамент бе не по-малко хубав от този. Очите й огледаха стаята с едно премерено движение и забелязаха неща, които аз вероятно никога нямаше да видя. Бързо и ловко като всеки добър войник на републиката. Едната й ръка се спря близо до кръста, където държеше чифт ножове.
Миг по-късно вниманието ми се насочи към момичето, което седеше зад средния диван. Тя срещна очите ми и премигна, сякаш за да се увери дали наистина ме вижда. Устата й се отвори от изненада — малки розови устни, които приеха формата на буквата О. Сега косата й бе твърде къса, за да я носи на плитка — спускаше се до средата на врата й в рошава фльонга. Чакай малко. Сърцето ми прескочи. Не я бях разпознал заради косата й.
Тес.
— Ти си тук! — извика тя. Преди да успея да отговоря, Тес се втурна към мен и обви ръце около врата ми. Отстъпих назад, накуцвайки, като се борех да запазя равновесие. — Наистина си ти… не мога да повярвам, ти си тук! Ти си жив!
Не можех да разсъждавам трезво. За секунда дори не усещах болката в крака си. Всичко, което успях да направя, бе да обгърна с ръце кръста на Тес, да притисна глава към рамото й и да затворя очи. Тежките мисли в съзнанието ми изчезнаха и ме оставиха отмалял от облекчение. Поех си дълбоко въздух и потърсих утеха в топлото, сладко ухание на косата й. Бях свикнал да виждам Тес всеки божи ден, откакто бях на дванадесет, но само след няколко седмици раздяла внезапно осъзнах, че тя не бе онова десетгодишно хлапе, което бях срещнал в някаква задна уличка. Изглеждаше различно. По-зряла. Усетих как нещо шава в гърдите ми.
— Радвам се да те видя, братовчедке — прошепнах аз. — Изглеждаш добре.
Тес просто ме притисна още по-силно. Осъзнах, че тя не си поемаше въздух — опитваше се да не заплаче.
Киеде бе тази, която прекъсна този миг.
— Достатъчно — изрече тя. — Това да не би е някоя проклета сапунена опера.
Разделихме се и неловко се засмяхме един на друг, а Тес избърса очи с опакото на ръката си. Тя размени стеснителни усмивки с Джун. Накрая се обърна и бързо се върна при другия човек — някакъв мъж.
Киеде отвори уста, за да каже още нещо, но мъжът я спря, вдигайки ръката си в ръкавица. Това ме изненада. Съдейки по нафуканото й поведение, бих предположил, че Киеде е лидерът на групата. Не можех да си представя да получава заповеди. Но сега тя просто сви устни и се тръшна върху дивана, докато мъжът се изправи, за да се обърне към нас. Той бе висок, вероятно към четиридесетгодишен, с яки, набити плещи. Кожата му беше светлокафява, а къдравата му коса бе прибрана в къса, вълнообразна опашка. Чифт очила с тънки, черни рамки стояха на носа му.
— И така значи: ти трябва да си онзи, за когото сме чували толкова много — каза той. — Приятно ми е да се запознаем, Дей.
Щеше ми се да не стоях прегърбен от болка.
— И на мен. Подобно. Благодаря, че се срещна с нас.
— Моля да ни простите, че не ви придружихме лично до Вегас — извинително обясни той и понамести очилата си. — Може да ви се струва безчувствено, но не обичам да рискувам ненужно бунтовниците си. — Очите му се завъртяха към Джун. — А предполагам, че ти си феноменът на републиката.
Джун наклони глава в поза, от която лъхаше висока класа.
— Костюмът ти на компаньонка обаче е толкова убедителен. Нека просто да проведем един бърз тест, за да проверим самоличността ти. Моля, затвори очи.
Джун се поколеба за секунда, но после стори това, за което я помолиха.
Мъжът махна с ръка към предната част на стаята.
— Сега уцели мишената на стената с един от ножовете си.
Примигнах, след което огледах стените. Мишена? Дори не бях забелязал, че има дартс мишена, състояща се от три кръга, окачена близо до вратата, през която влязохме. Но Джун не се поколеба дори и за секунда. Тя бързо извади един нож от колана си, обърна се и го хвърли право към мишената за дартс, без да отвори очи.