Ферхад изведнъж се оживи. Големите му очи бяха овлажнели.
— Ей затова… за тия ти думички… Не за туй, че ме нахрани, че ме остави да спя при тебе, че ме отърва от онези… Освен него, освен дядо Хюсни, никой друг не ми е казвал така — „Ферхад, мойто момче…“