— Представи си вниманието, което е получила госпожа Стайнър заради смъртта на дъщеря си — казах.
— Не мога да споря по въпроса. Но как синдромът на Мюнхаузен обяснява смъртта на Фъргюсън или онова, което според теб се е случило на Луси?
— Всяка жена, която би се отнесла с Емили така, както тя е постъпила, би могла да причини всичко на всекиго. Освен това възможно е госпожа Стайнър да няма повече роднини за убиване. Доста ще се изненадам, ако разбера, че мъжът й наистина е починал от инфаркт. Вероятно и него е очистила по някакъв фин, заблуждаващ начин. Тези жени са патологични лъжкини, а и не изпитват никакви угризения.
— Това, за което говориш, надминава синдрома на Мюнхаузен. Вече става дума за серийни убийства.
— Случаите невинаги са еднакви, защото хората не са еднакви, Бентън. Знаеш го. Жените серийни убийци често убиват съпрузи, роднини или други хора, които някак си са свързани с тях. Методите им обикновено са различни от тези на мъжете серийни убийци. Жените психопати не изнасилват и не удушават жертвите си. Те обичат отрови. Обичат да бият хора, които не могат да се защитават, защото са прекалено млади или стари, или неспособни по някаква друга причина. Фантазиите им са различни, просто защото жените са различни от мъжете.
— Никой тук няма да иска да повярва това, което предполагаш — каза Уесли. — А ако си права, ще е адски трудно да го докажем.
— Подобни случаи винаги са кошмарни за доказване.
— Смяташ ли, че трябва да запозная Марино с това предположение?
— Надявам се, че няма да го направиш. Определено не желая госпожа Стайнър да знае какво мислим. Трябва да й задам няколко въпроса и имам нужда от помощта й.
— Съгласен съм — каза Уесли и макар да усещах, че му бе доста тежко, добави: — Истината е, че не можем да си позволим да оставим Марино да работи повече по този случай. Най-малкото, защото поддържа интимни отношения с потенциалния престъпник. Възможно е той да спи с убиеца.
— Точно както и последният следовател — напомних му.
Той не отговори. Нямаше нужда да говорим за общия ни страх за безопасността на Марино. Макс Фъргюсън умря, а отпечатъкът на Дениз Стайнър бе оставен върху бельото, което е носил тогава. Сигурно й е било доста лесно да го подмами в необичайна сексуална игра и после да ритне столчето под него.
— Наистина не ми се иска да се забъркваш още повече в това, Кей — каза Уесли.
— Това е един от недостатъците на близките ни отношения, Бентън — отговорих. — На мен също ми е неприятно и ми се иска да не участваш в това.
— Различно е. Ти си жена и лекар. Ако това, което мислиш, е вярно, ще я подразниш. Тя ще иска да те привлече в играта си.
— Вече го направи.
— Ще те завлече още по-дълбоко.
— Надявам се да го направи — отвърнах и усетих как гневът ми се надига отново.
Той прошепна:
— Искам да те видя.
— Ще ме видиш — казах. — Скоро.
18.
Отделът за изследване на гниенето и разложението към университета в Тенеси бе познат като „Фермата за трупове“. Всички го наричаха така, откак се помнех. Хората като мен не искаха да проявят непочтителност, защото никой не уважава мъртвите повече от нас, които работим с тях и се вслушваме в безмълвните им истории. Просто целта ни е да помогнем на живите.
Точно затова преди двадесетина години, когато учените решиха да научат нещо повече за времето на смъртта, бе създадена „Фермата за трупове“. Всеки ден няколкото гористи декара на Фермата приютяваха дузини трупове в различни стадии на разложение. През изминалите години бях идвала тук заради изследователските проекти и макар че сигурно никога няма да съм идеална при определяне времето на смъртта, поне станах доста по-добра.
Фермата се ръководеше и бе собственост на университетския отдел по антропология, начело на който бе доктор Лайл Шейд. Незнайно защо отделът се помещаваше в мазето на футболния стадион. В 8:15 ние с Кац слязохме долу. Минахме покрай лабораториите със зооархеологични мекотели и неотропични примати, колекциите от тамаринд8 и мармозетки9 и различни странни проекти, номерирани с римски цифри. На много от вратите бяха залепени герои от анимационни филмчета и духовити цитати, които ме накараха да се усмихна.