Намерихме доктор Шейд, който седеше зад бюрото си и разглеждаше фрагменти от овъглена човешка кост.
— Добро утро — поздравих.
— Добро утро, Кей — отвърна той с разсеяна усмивка.
Доктор Шейд отговаряше на името си по повече причини, отколкото най-очевидната и ироничната. Той наистина общуваше с духовете на мъртвите чрез тяхната плът и кости, и това, което разкриваха, след като бяха лежали в продължение на месеци на земята.
Той беше скромен и вглъбен в себе си, с нежна душа, доста по-стара от шейсетте му години. Косата му бе къса и сива, лицето приятно и загрижено. Висок, със стегната фигура и загорял като фермер, което бе още една ирония, тъй като един от прякорите му беше „Фермера Шейд“. Майка му живееше в старчески дом и му правеше кръгчета за черепите от остатъци от плат. Шейд ми изпращаше по няколко от тях понякога. Приличаха на понички, но вършеха чудесна работа, когато работех с черепи, които са тежки и склонни да се търкалят напред-назад, независимо чий мозък са приютявали навремето.
— Какво имаме тук? — запитах, като се приближих към костите, които приличаха на парченца обгорено дърво.
— Убита жена. Съпругът й се опитал да я изгори и се справил доста добре. Всъщност по-добре от почти всеки крематориум. Но го направил прекалено глупаво. Запалил огъня в задния си двор.
— Да, и аз бих казала, че е доста глупаво. Но така се случва понякога и с изнасилвачи, които си изгубват портфейла на местопрестъплението.
— Веднъж и аз имах подобен случай — намеси се Кац. — Взех отпечатък от колата на изнасилената жена и се чувствах много горд, докато ми казаха, че онзи тип си изпуснал портфейла на задната седалка. След това нямаше голяма нужда от отпечатък.
— Работи ли измишльотината ти? — обърна се към Кац доктор Шейд.
— Няма да забогатея от нея.
— Той взе страхотен отпечатък от чифт бикини — казах.
— Да, и онзи тип беше страхотен. Мъж, издокаран по този начин — усмихна се Кац, който понякога ставаше язвителен.
— Експериментът ти е готов и съм любопитен да го видя — съобщи ми Шейд и се надигна от стола си.
— Още ли не си го виждал? — учудих се.
— Не, не днес. Искахме и ти да си тук за тържественото откриване.
— Разбира се. Винаги го правите — отбелязах.
— И винаги ще го правим, освен ако ти не желаеш да не присъстваш. Някои хора предпочитат да не са тук.
— Винаги ще искам да присъствам. А ако стане обратното, значи е време да сменям професията — казах.
— Времето доста ни помогна — добави Кац.
— Беше идеално — доволно ми съобщи доктор Шейд. — Беше точно такова, каквото е било в интервала между изчезването на детето и деня, когато са открили трупа. Имахме късмет и с труповете, защото се нуждаех от два, а мислех, че няма да ги получим и до последната минута. Знаеш как е.
Знаех.
— Понякога имаме повече, отколкото ни трябват. Друг път не получаваме никакви — продължи Шейд.
— Двата трупа, които получихме, са тъжна история — намеси се Кац.
— Всичките са тъжна история — казах, докато се качвахме по стълбите.
— Вярно е. Вярно е. Той се разболял от рак и се обадил да провери дали може да дари тялото си на науката. Отговорихме му положително и той попълни документите. После отишъл в гората и се застрелял в главата. На следващата сутрин жена му, която също не била добре, погълнала шишенце нембутал.
— Те ли са нашите хора? — попитах и усетих как сърцето ми заби ускорено, както ставаше винаги, когато чуех подобна история.
— Това се случи веднага след като ти ми каза какво искаш да направим — каза доктор Шейд. — Времето беше абсолютно подходящо, защото нямах пресни трупове. Тогава се обади онзи беден човечец. Двамата с жена му ни свършиха чудесна работа.
— Да, така е.
Искаше ми се да можех да благодаря на тези нещастни, болни хора, които бяха пожелали да умрат, тъй като ги очакваха непоносими болки.
Излязохме навън и се качихме в голям бял пикап с емблемите на университета и широка кабина, която Кац и доктор Шейд използваха, за да пренасят дарените или непотърсените тела на мястото, където отивахме сега. Беше ясна, хладна утрин и ако „Калхун“ не ми беше дал урок за свирепата лоялност на футболните запалянковци, щях да нарека небето калифорнийско синьо.