Това, което доктор Шейд и Кац бяха направили за мен, бе да създадат две сцени. Едната трябваше да имитира тяло, оставено в мазе, за да се проверят посмъртните промени, които стават при тъмни, охладени условия. Другото бе да оставят тялото навън при подобни условия за същото време.
Сцената в мазето бе уредена в единствената сграда на Фермата, която не бе нищо повече от проста бетонна барака. Нашият помощник, съпругът, болен от рак, бе поставен върху бетонна плоча вътре в бараката, а около него бе издигната ограда от талашит, за да го предпазва от хищниците и промените във времето. Всеки ден бяха правени снимки и сега доктор Шейд ми ги показваше. Първите няколко не показваха значителни промени в трупа. После започнах да забелязвам как очите и пръстите изсъхват.
— Готова ли си да започнем? — запита доктор Шейд.
Върнах снимките в плика им.
— Хайде да хвърлим един поглед.
Те вдигнаха оградата, а аз коленичих до тялото, за да го огледам внимателно. Съпругът беше дребен, слаб мъж, който бе умрял с набола бяла брада и идеална моряшка татуировка на котва, изрисувана на ръката му. След шест дни в талашитената му гробница очите му бяха хлътнали, кожата му — бледа и отпусната, на лявата му част се забелязваше обезцветяване.
От друга страна, жена му не се бе запазила толкова добре, макар климатичните условия вън от бараката да напомняха твърде много за онези вътре. Но колегите ми съобщиха, че било валяло един-два пъти. Понякога тя е била изложена на слънце, а перата от лешояди обясняваха някои от нанесените й щети. Обезцветяването на трупа й беше доста по-забележимо, кожата се лющеше ужасно и въобще не беше отпусната.
Стоях и известно време я наблюдавах там, където бе оставена — в горист район, недалеч от бараката. Тя лежеше по гръб, гола, върху листа, паднали от околните дървета. Изглеждаше по-стара от съпруга си и бе толкова прегърбена и съсухрена от възрастта, че тялото й се бе върнало към детското си, безполово състояние. Ноктите й бяха лакирани в розово, имаше чене и пробити уши.
— Обърнахме го, ако искаш да погледнеш — повика ме Кац.
Върнах се обратно в бараката и отново коленичих до мъжа, докато доктор Шейд насочваше фенерчето към белезите по гърба му. Шарката, оставена от желязната запушалка бе лесна за разпознаване, но онези, направени от пироните, представляваха прави, червени черти, които приличаха повече на следи от изгаряне. Най-много ни развълнуваха следите, оставени от монети, особено онази, направена от двайсетте и пет цента. Вгледах се внимателно, но едва успях да различа частичното очертание от орел върху кожата му. Извадих снимките на Емили и ги сравних с гледката пред себе си.
— Сетих се — започна доктор Шейд, — че примесите в метала карат монетата да се окисли неравномерно, докато тялото е върху нея. Затова виждаш и празни петна, неравен отпечатък, твърде подобен на отпечатък от обувка, който обикновено също не е пълен, освен ако тежестта не е била равномерно разпределена и човек стои на идеално гладка повърхност.
— Увеличавани ли са специално снимките на Емили Стайнър? — запита Кац.
— Лабораторията на ФБР работи по въпроса — отговорих.
— Да, те наистина са адски бавни понякога — отбеляза Кац. — Ужасно са претрупани, а непрекъснато идват нови случаи и положението още повече се влошава.
— А и знаеш проблемите с бюджета.
— Да, нашият вече е само кожа и кости.
— Томас, Томас, каква зловеща шега.
Всъщност лично аз бях платила талашита за този експеримент. Бях им предложила да осигуря и климатична инсталация, но поради хладното време тя не се оказа нужна.
— Невероятно трудно е да убедиш политиците във важността на това, което правим тук. Или пък по отношение на твоята работа, Кей.
— Проблемът е, че мъртвите не гласуват — казах.
— Чувал съм за случаи, когато и това е ставало.
Тръгнахме по обратния път и аз се загледах в реката. Край един от завоите й успях да видя върха на оградата на Фермата, който се подаваше над дърветата. Сетих се за река Стикс. Представих си как прекосявам реката и се озовавам на онова място, където се намираха жената и мъжът, помогнали в работата ни. Благодарих им мислено, тъй като мъртвите бяха безмълвните войски, които помагаха и спасяваха нас живите.