— Лошо, че не можа да дойдеш тук по-рано — каза Кац, който винаги беше много любезен.
— Вчера изпусна страхотен мач — допълни доктор Шейд.
— Имам чувството, че съм го гледала — отговорих.
19.
Не последвах съвета на Уесли, а се върнах в стаята си в „Хайът“. Не исках да прекарам остатъка от деня, като се местя на ново място, при положение че трябваше да проведа доста телефонни разговори, а и да хвана самолета.
Но докато минавах през фоайето и се качвах в асансьора, бях нащрек. Оглеждах всяка жена внимателно, после се сетих, че трябва да обръщам внимание и на мъжете, тъй като Дениз Стайнър бе доста умна. Беше прекарала по-голямата част от живота си в лъжи и невероятни измами, а аз добре знаех колко интелигентно може да бъде злото.
Никой не привлече вниманието ми, докато вървях бързо към стаята си. Веднага щом влязох там, извадих пистолета си от багажа. Сложих го на леглото до себе си и се заех с телефона. Първо се обадих в „Грийн Топ“. Отговори ми Джон, който се държа изключително любезно. Той ме бе обслужвал много пъти и аз не се поколебах да му задам няколко въпроса за племенницата си.
— Не мога да ти кажа колко съжалявам — каза той отново. — Просто не можах да повярвам на очите си, когато прочетох вестника.
— Тя вече е значително по-добре — съобщих му. — Сигурно в онази нощ я е придружавал нейният ангел-пазител.
— Луси е чудесна млада дама. Сигурно страхотно се гордееш с нея.
Помислих си, че вече не съм толкова убедена в това, и тази мисъл ме накара да се почувствам ужасно.
— Джон, трябва да науча няколко важни подробности. Ти беше ли на работа в онази нощ, когато тя дойде и си купи пистолета?
— Разбира се. Аз й го продадох.
— Купи ли и нещо друго?
— Допълнителен пълнител, няколко кутии с куршуми с кух връх. Ъъъ… Мисля, че бяха „Федерал Хидра-шок“. Да, почти напълно съм сигурен. Да видим сега. Продадох й и кобур „Чичо Майк“ и един кобур за глезена, същия какъвто продадох и на теб миналата пролет. Най-качествения кожен „Бианки“.
— Как ти плати?
— В брой. Това малко ме изненада, честно казано. Както можеш да си представиш, сметката й бе доста солидна.
През миналите години Луси се бе справяла твърде добре с пестенето на пари, а и когато навърши двадесет и една, аз й подарих щедър чек. Но тя имаше кредитни карти, затова реших, че не ги е използвала, защото не е искала покупката й да бъде записана. Това всъщност не ме изненада. Тя е била уплашена и изпаднала в параноя, както повечето хора, работили в някоя от правните агенции. За хора като нас всеки е подозрителен. Склонни сме да реагираме прекалено остро, да хвърляме поглед през рамо и да покриваме следите си, когато се чувстваме дори съвсем леко заплашени.
— Луси имаше ли уговорен час с теб, или просто се отби в магазина? — попитах.
— Първо се обади и ми каза в колко часа точно ще дойде. Всъщност обади се дори още веднъж, за да потвърди часа.
— И двата пъти ли говори с теб?
— Не, само първия. Втория път Рик вдигна телефона.
— Можеш ли да ми цитираш какво точно ти каза, когато звънна за първи път?
— Не съм сигурен. Съобщи ми, че е говорила с капитан Марино. Той й препоръчал „Зиг Р230“, а и я посъветвал да се обърне към мен. Предполагам, знаеш, че ние с капитана ходим заедно на риба. Както и да е, тя попита дали към осем часа вечерта в сряда аз все още ще бъда в магазина.
— Спомняш ли си кой ден ти се обади?
— Ами един или два дни преди да дойде. Май в понеделник. Между другото първо я попитах дали е навършила двадесет и една.
— Тя каза ли ти, че е моя племенница?
— Да, а и бездруго прилича на теб. Дори гласовете ви си приличат. И двете имате дълбоки, тихи гласове. По телефона Луси ми направи страхотно впечатление. Изключително интелигентна и учтива. Изглеждаше добре запозната с оръжията и очевидно доста се бе упражнявала в стрелба. Всъщност тя ми каза, че капитанът й давал уроци по стрелба.
Почувствах облекчение, когато научих, че Луси се бе представила като моя племенница. Това означаваше, че не се е притеснявала дали аз ще науча за покупката й. Предполагам, че и Марино също щеше да ми каже в крайна сметка. Съжалявах само, че не е поговорила първо с мен.
— Джон — продължих аз, — каза ми, че тя е звъняла и втори път. Можеш ли да ми разкажеш за този разговор? Преди всичко кога се състоя той?