Ръмженето в стария додж, боядисан в червено и бяло, ми напомни за самолета. Отправихме се на изток към градчето, което бе съсипано, макар жителите му да не знаеха за това. Те не можеха дори да започнат да разбират какво се бе случило с малкото момиче, прибиращо се у дома с китарата си. Не можеха да осъзнаят какво се случваше с нас — хората, повикани, за да помогнат.
Унищожаваха ни един след друг, тъй като врагът имаше коварната способност да усеща слабостите ни и как може да ни нарани. Марино бе затворник и оръженосец на тази жена. Племенницата ми, която ми бе като истинска дъщеря, бе ранена в главата и се намираше в клиника за алкохолици. Всъщност чудо бе, че не умря. Един прост човечец, който миеше подове и пиеше царевичен ликьор в планината, щеше да бъде линчуван заради зловещо престъпление, макар да не бе виновен за него. Моут щеше да се пенсионира поради инвалидност, а Фъргюсън бе мъртъв.
Причината и ефектът от злото се разпростираха пред мен като дърво, което блокираше светлината в мислите ми. Нямаше начин да се разбере къде бе започнало това зло и къде щеше да свърши. Страхувах се да го анализирам прекалено задълбочено, защото някой от изкривените му крайници можеше да ме закачи. Не исках да мисля, че за в бъдеще краката ми няма да осъществяват контакт със земята.
— Госпожо, мога ли да направя още нещо за вас?
Смътно осъзнах, че шофьорът говореше на мен.
Отворих очи. Бяхме паркирали пред „Травел Изи“. Зачудих се от колко ли време седяхме тук.
— Неприятно ми е, че трябваше да ви събудя. Но ще ви бъде много по-удобно да си легнете в леглото, отколкото да спите тук. Може дори да се окаже по-евтино.
Същият рус администратор ме поздрави, когато влязох вътре. Попита ме в коя част на мотела искам да се настаня. Доколкото си спомнях, едната му страна гледаше към училището, където бе учила Емили, а другата предлагаше панорама на магистралата. Всъщност нямаше значение, защото планините ни заобикаляха отвсякъде, бляскави през деня и черни, очертани върху обсипаното със звезди нощно небе.
— Просто ме настанете в онази част, която е за непушачи, моля. Пийт Марино все още ли е тук?
— Разбира се, макар да не идва много често. Искате ли да сте в съседната стая?
— Не, благодаря. Той е пушач, а аз искам да съм колкото се може по-далеч от цигарите — излъгах аз, тъй като не това бе причината за нежеланието ми.
— Тогава ще ви настаня в другото крило.
— Чудесно. Когато Бентън Уесли пристигне, моля ви, предайте му веднага да ми се обади.
После го помолих да се обади в компанията за коли под наем и да ми поръча нещо с въздушни възглавници, което да ми бъде доставено рано сутринта.
Отидох в стаята си, заключих вратата, спуснах веригата и подпрях стол под бравата. Оставих пистолета върху клозета и си взех дълга, гореща вана, с няколко капки „Ерме“ във водата. Парфюмът ме погали като топла, нежна ръка, придвижвайки се по врата и лицето ми, после през косата ми. За първи път от доста време насам се почувствах успокоена. Пуснах горещата вода, за да допълня ваната, и мазните капки от парфюма се завъртяха като облачета. Бях дръпнала завесата и около мен се бе образувала ароматна сауна. Потънах в мечти.
Бях изживявала отново любовта си с Бентън Уесли толкова много пъти, че не можех дори да ги преброя. Не ми се искаше да призная дори пред себе си колко често спомените бяха превземали мислите ми, докато повече не можех да се съпротивлявам и се предавах в ръцете им. Бяха по-силни от всичко, което някога бях срещала. Помнех и най-малката подробност от първата ни среща тук. Дори бях запомнила номера на стаята и щях да го помня завинаги.
В действителност любовниците ми бяха само няколко, но всичките бяха забележителни мъже, чувствителни и готови да приемат, че съм жена, която не е особено женствена. Имах тялото и чувствата на жена, съчетани с характера и силата на мъж, и да се опитат да ми отнемат това, би означавало да ме отблъснат от себе си. Затова те ми даваха най-доброто, на което бяха способни, дори бившият ми съпруг, Тони, който бе най-малко изтънченият от всички тях. Сексът ни напомняше за еротично състезание. Като две равни по сила създания, срещнали се в джунглата, ние се борехме и взимахме не по-малко, отколкото давахме.
Но Бентън бе така различен, че все още не можех напълно да повярвам. Нашите мъжки и женски части се бяха съединили по начин, който ми бе несвойствен и непознат, като че ли той представляваше моята друга половина. Или бяхме един и същи човек.