Не знаех точно какво да очаквам, макар да си бях представяла, че сме заедно дълго преди това наистина да стане. Смятах, че той ще е кротък и нежен под твърдата си броня, като войник, заспал в закачен между вековните дървета хамак. Но когато в онази ранна сутрин бяхме започнали да се докосваме на терасата, ръцете му ме изненадаха.
Докато пръстите му разкопчаваха дрехите ми и ме галеха, те се движеха така, като че ли познаваха женското тяло по-добре от самата жена, и почувствах нещо повече от страстта му. Усетих силната му съпричастност, като че ли искаше да излекува всички онези места, които бе виждал наранени и обезобразени. Изглеждаше натъжен от всеки, който някога бе изнасилвал и пребивал някоя жена или дори е бил неучтив с нея, като че ли техните колективни грехове му бяха отнели правото да се наслаждава на женското тяло така, както той се наслаждаваше на моето.
В леглото му бях споменала, че никога не съм познавала мъж, който наистина да се радва на женското тяло. Казах му, че не обичам да бъда завладявана или подчинявана и точно заради това рядко имах сексуални контакти.
— Разбирам защо един мъж би поискал да завладее тялото ти — каза спокойно Бентън в тъмнината.
— Аз също разбирам защо една жена би поискала да завладее твоето — отвърнах разпалено. — Но точно хората, които желаят да подчинят другите, са причината ние с теб да имаме подобна работа.
— В такъв случай вече няма да използваме „завладявам“ и „подчинявам“. Никакви подобни думи. Ще си измислим нов език.
Думите на новия ни език се появиха лесно и ние бързо го усвоихме.
След ваната се почувствах доста по-добре. Зарових из сака, за да облека нещо ново, но това бе абсолютно невъзможно. Спрях се на тъмносиньо сако, панталон и пуловер, които бях носила в продължение на дни. Скочът в бутилката бе на дъното. Отпивах бавно от него, докато гледах новините по телевизията. Няколко пъти си помислих дали да не се обадя в стаята на Марино, но оставях слушалката още преди да набера номера. Мислите ме понесоха на север, към Нюпорт. Искаше ми се да поговоря с Луси. Устоях и на този импулс. Ако успеех да се свържа, нямаше да е добре за нея. Тя трябваше да се съсредоточи върху лечението си, а не върху това, което бе оставила зад себе си. Вместо това звъннах на майка ми.
— Дороти е отседнала в хотел „Мариът“. Утре сутрин ще лети обратно за Маями — каза майка ми. — Кей, а ти къде си? Опитвам се да те открия у дома цял ден.
— На път съм — отговорих.
— Да, това е страхотна информация. Всичките ти храбри, рицарски действия. Но би могла да разкажеш поне на майка си за тях.
Представях си я как държи телефона и пуфка цигарата си. Майка ми обичаше големи обици и ярък грим. Не приличаше на североиталианка като мен. Не беше руса.
— Мамо, как е Луси? Какво каза Дороти?
— Каза, че Луси е обратна и обвинява теб за това. Отговорих й, че това е абсурдно. Само защото никога не си с мъж и вероятно не обичаш секса, това не означава, че си лесбийка. Същото е с монахините. Макар да съм чувала слухове…
— Мамо — прекъснах я, — добре ли е Луси? Как е минало пътуването до „Еджхил“? Какво е било поведението й?
— Какво? Тя да не е в съда сега? Поведението й? Не е нужно да говориш така с простата си майка. Не разбирам нищичко. Ако искаш да знаеш, наливала се е с алкохол през целия път.
— Не мога да повярвам! — извиках, отново вбесена от Дороти. — Мислех, че Луси пътува с майка си точно за да не се случи нещо подобно.
— Дороти казва, че ако Луси не е пияна, когато я прибират в клиниката, медицинската осигуровка няма да плати лечението. Затова по време на цялото пътуване Луси се наливала с водка.
— Не ми пука дали осигуровката ще плати. А и Дороти не е особено бедна.
— Знаеш какво е отношението й към парите.
— Ще платя всичко, от което Луси се нуждае. Знаеш го, мамо.
— Говориш като че ли си Рос Перо.
— Какво още каза Дороти?
— Е, нали знаеш, Луси била в едно от нейните настроения. Сърдела се, че не си искала да се притесняваш и да я заведеш в „Еджхил“. Още повече, след като ти си го избрала, а си и лекар и всичко друго.
Изстенах. Беше все едно да спориш с вятъра.
— Дороти не искаше аз да тръгна с тях.
— Както винаги — твоята дума срещу нейната. Ще си дойдеш ли у дома за Деня на благодарността?
Не е нужно да обяснявам, че след като разговорът ни свърши, което просто означава, че аз не можех да изтърпя повече и затворих телефона, доброто настроение от горещата вана бе изчезнало. Започнах да си доливам чашата, но спрях, тъй като в света нямаше достатъчно скоч, когато семейството ми ме ядосваше. Замислих се за Луси. Прибрах бутилката и след няколко минути на вратата ми се почука.