— Кей, радвам се да те видя.
Последвах го през друга стая, където имаше още бюра и хора, говорещи по телефона, после влязохме в личния му кабинет и той затвори вратата. По стените имаше много картини от добри художници, а и очевидно сенаторът обичаше хубавите книги.
— Директорът ми се обади рано сутринта. Какъв кошмар. Просто не знам какво да кажа.
— О, аз съм съвсем добре.
— Ела, заповядай — каза той, като ме поведе към канапето и седна на стола срещу мен.
Сенаторът Лорд рядко оставяше бюрото му да го отделя от хората. Нямаше нужда, защото както при всички властни личности, които познавах, неговото величие го правеше скромен и любезен.
— Ходя като зашеметена. В главата ми се въртят странни мисли — казах. — Неприятностите ще започнат по-късно. Посттравматичен стрес и разни ей такива. Да ги познаваш добре, не означава, че си имунизиран срещу тях.
— Искам добре да се погрижиш за себе си. Иди на някое хубаво място и си почини известно време.
— Сенатор Лорд, какво можем да направим за Луси? Искам името й да бъде изчистено.
— Вярвам, че вече си успяла да направиш това.
— Не напълно. Бюрото знае, че не е възможно отпечатъкът на Луси да е бил сканиран в биометричната система за заключване. Но това не оневинява племенницата ми изцяло. Поне с такова впечатление останах.
— Не е така. Въобще не е така — каза сенаторът, като кръстоса крака и се загледа в мен. — Може да има проблем по отношение на това, което циркулира из Бюрото. Клюките, искам да кажа. Но тъй като Темпъл Голт стана част от картинката, има доста неща, които не могат да бъдат обсъждани.
— Значи Луси ще трябва да се примири с втренчените погледи на хората, защото няма да й разрешат да сподели какво е станало — отбелязах.
— Това е вярно.
— Някои хора няма да й се доверяват и ще мислят, че мястото й не е в Куантико.
— Възможно е.
— Това не е достатъчно добро.
Той ме погледна търпеливо.
— Не можеш вечно да я предпазваш, Кей. Остави я да поеме проблемите си и да изживее някои от лошите им страни. В крайна сметка така ще е по-добре за нея. Просто я пази в рамките на закона — усмихна се той.
— Ще направя всичко възможно — казах, — но все още над главата й виси обвинението в шофиране под влияние на алкохол.
— Тя беше жертва на катастрофа, всъщност на опит за убийство. Смятам, че това доста ще промени сценария в очите на съдията. Бих предложил освен това Луси да изпълни доброволно някаква услуга за обществото.
— Имаш ли нещо предвид?
Знаех, че има, защото иначе нямаше да го предложи.
— Да, наистина имам. Чудех се дали тя би се съгласила да се върне в АИП? Не знаем в каква част от КАИН е успял да проникне Голт. Бих искал да предложа на директора на Бюрото да използва Луси, за да проследи Голт през системата, и да видим какво от нея може да бъде спасено.
— Франк, това страхотно ще я развълнува — казах аз и сърцето ми се изпълни с благодарност.
— Не мога да се сетя за по-квалифициран за тази работа човек — продължи той. — А и то ще й даде възможност за възмездие. Тя не е направила грешка нарочно, но се е оставила да бъде лошо излъгана.
— Ще й съобщя новината — казах.
Напуснах кабинета му и отидох да си взема стая в хотел „Уилард“. Бях прекалено изморена, за да се върна в Ричмънд, а и това, което исках, бе да отлетя за Нюпорт. Исках да видя Луси, дори ако е само за час-два. Исках да й разкажа какво бе направил сенатор Лорд за нея, че името й бе изчистено, а бъдещето — чудесно.
Всичко щеше да се уреди идеално. Знаех го. Исках да й кажа и колко много я обичам. Исках да видя дали мога да намеря думите, които бяха толкова трудни за мен. Бях склонна да пазя обичта дълбоко в сърцето си, защото се страхувах, че ако я изразя, тя може да ме изостави така, както бяха направили много хора в живота ми. Точно по тази причина имах навика да запазвам само за себе си това, от което се страхувах.
Настаних се в стаята и се обадих на Дороти. Никой не ми отговори. После звъннах на майка ми.
— Къде си този път? — запита тя.
Чувах течаща вода от другата страна на линията.