— Не, не — каза тя. — Едно дълго изсвирване, последвано от две къси. Вероятно става дума за повреда на монитора или пък на схемата с видеочиповете.
Тя се завъртя на стола си, когато ни забеляза с периферното си зрение.
— Да, ако изсвирването е само едно, има огромна разлика — обясни Луси на човека от отсрещната страна на линията. — Сега говорим за проблем в системата. Слушай, Дейв, може ли да ти звънна малко по-късно?
Забелязах биометричен скенер на бюрото й, полузаровен под купчина хартия. На пода и по рафтовете над главата й бяха разхвърляни страхотни програмни ръководства, кутии с дискети и ленти, компютърни списания и богат асортимент подвързани в синьо издания, носещи печата на Министерството на правосъдието.
— Искаше ми се да покажа на леля ти с какво се занимаваш — каза Уесли.
Луси свали слушалките и ако се зарадва, че ни вижда, с нищо не го показа.
— В момента съм затънала до гуша в проблеми — съобщи тя. — Получаваме грешки при някои от машините четири-осем-шест — обясни тя и добави заради мен: — Използваме компютрите, за да развием криминалната мрежа на изкуствения интелект, позната като КАИН.
— КАИН? — зачудих се. — Това е доста иронично съкращение за система, създадена, за да открива жестоки престъпници.
Уесли се намеси:
— Предполагам, че можеш да гледаш на това като на върховен акт на разкаяние от страна на първия убиец в света. Или пък просто е нужен такъв, за да разпознае другия.
— Основно — продължи Луси — амбицията ни е КАИН да бъде автоматизирана система, която имитира реалния свят колкото се може повече.
— С други думи — казах аз, — тя трябва да мисли и действа като нас.
— Точно така — потвърди племенницата ми и се върна към писането. — Докладите от криминологичните анализи, с които си свикнала, се намират също тук.
На екрана се появиха въпроси от познатия ми формуляр от петнадесет страници. Попълвах го от години, винаги когато имах неидентифициран труп или жертва на престъпник, който вероятно беше убивал и преди, а и изглеждаше възможно отново да го направи.
— Малко е посъкратен — съобщи Луси и показа още страници.
— Всъщност формулярът никога не е бил проблем — казах аз. — Трудното е да накараш следователя да попълни проклетото нещо и да ти го изпрати.
— Сега вече ще имат избор — включи се Уесли. — Могат да работят на компютъра в участъка си, който ще им позволи просто да седнат, да попълнят формуляра и да го изпратят директно, без да го отпечатват. А пък за истинските луди имаме и бланки с формуляра, които могат да се изпратят както обикновено или чрез факс.
— Освен това работим и по технология за разчитане на почерци — продължи Луси. — Компютъризираните бележници могат да се използват, докато следователят е в колата си, в участъка или чака в съда. И всичко, което получим на хартия — написано на ръка или по друг начин — може да се сканира в системата. Истинското взаимодействие започва, когато КАИН надуши нещо или се нуждае от допълнителна информация. Той всъщност ще осъществява връзка със следователя чрез модем или като оставя гласови съобщения, или чрез електронна поща.
— Потенциалът на тази система е направо невероятен — обърна се Уесли към мен.
Знаех истинската причина, поради която ме беше довел тук. Тази малка стаичка изглеждаше напълно отдалечена от градските офиси, банковите обири и арестите на търговци на наркотици. Уесли искаше да повярвам, че ако Луси започне да работи за Бюрото, ще е в пълна безопасност. Но аз знаех истината твърде добре, тъй като разбирах засадите, които можеше да ти устрои собственият ти мозък.
Празните страници, които младата ми племенница ми показваше на компютъра си, скоро щяха да се изпълнят с имена и физически описания, а те щяха да направят насилието реално. Тя щеше да изгради база данни, която да се превърне в бунище, изпълнено с части от трупове, мъчения, оръжия и рани. И един ден и тя щеше да чуе безмълвните викове. Щеше да започне да си представя лицата на жертвите в хората, покрай които минаваше.
— Предполагам, че системата, която въвеждате за полицейските следователи, ще се отнася и за нас, нали? — обърнах се към Уесли.
— Да, разбира се, че съдебните лекари ще бъдат включени в мрежата.
Луси ни показа още няколко изпълнени с данни екрана и обясни други чудеса, с думи, трудни дори за мен. Вече бях решила, че компютрите олицетворяваха модерния Вавилон. Колкото по-големи висоти достигаше технологията, толкова по-страхотно объркване в езиците настъпваше.