— Това е най-важното за структурата на въпросите — обясняваше Луси. — Те са по-разказни, отколкото насочващи, а това означава, че този, който използва компютъра, определя до коя част от база данни иска достъп, а не как точно иска да получи достъп дотам.
Към нас се отправи някаква жена и аз се загледах в нея. Беше висока, с грациозна, но решителна походка. Дългата бяла престилка висеше под коленете й. Докато вървеше към нас, тя бавно разбъркваше нещо в алуминиево канче с четчица за рисуване.
— Вече решено ли е на какво ще се работи със системата? — Уесли продължаваше да си бъбри с племенницата ми. — На голям главен компютър?
— Всъщност тенденцията е към машини с намалена база данни. Нали знаеш — миникомпютри. Всичко става по-малко.
Жената влезе в нашата стаичка и повдигна глава. Проницателните й очи се заковаха върху моите и се задържаха там за секунда, преди да отмести поглед.
— Да не би да е имало събрание, за което да не знам? — с хладна усмивка запита тя и остави канчето на бюрото си.
Определено останах с впечатлението, че идването ни тук й е крайно неприятно.
— Кари, ще трябва да се занимаем с проекта малко по-късно. Съжалявам — каза Луси, после добави: — Предполагам, че се познаваш с Бентън Уесли. А това е доктор Кей Скарпета, леля ми. Това е Кари Гретхен.
— Приятно ми е да се запознаем — обърна се Кари Гретхен към мен.
Почувствах се притеснена от погледа й. Загледах как се отпуска на стола си и разсеяно приглажда тъмнокестенявата си коса, дълга и стегната в старомодна френска плитка. Предположих, че е в средата на трийсетте. Гладката кожа, тъмните очи и острите й черти придаваха на лицето й патрицианска красота, едновременно забележителна и рядко срещана.
Тя отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и аз забелязах колко спретнато е работното й място в сравнение с онова на племенницата ми. Луси се бе пренесла прекалено далеч в собствения си вътрешен свят, за да си направи труда да се замисли къде оставя някоя книга или купчина хартия. Въпреки невероятния й интелект тя си беше типично хлапе, което дъвчеше дъвка и живееше в пълна бъркотия.
Уесли заговори:
— Луси, защо не разведеш леля си наоколо?
— Разбира се — отвърна тя неохотно и се надигна.
— Е, Кари, разкажи ми какво точно работиш тук — запита Уесли, докато ние се отдалечавахме.
Луси погледна назад към тях. Стреснах се от проблясващите в очите й чувства.
— Всичко, което виждаш в тази част, е доста елементарно — разсеяно и доста напрегнато каза тя. — Просто хора и работни места.
— Всички ли работят за ПЗЖП?
— Само трима от нас се занимават с КАИН. Повечето работа, която се върши тук, е тактическа — отвърна Луси и отново погледна назад. — Нали разбираш, тактическа, в смисъл че се използват компютри, с помощта на които караш оборудването да заработи по-добре. Например различните електронни устройства и роботи, използвани от ЕСЗ и отдела за бързо реагиране.
Мислите й определено бяха някъде другаде. Тя ме поведе към далечния край на етажа, където имаше стая, обезопасена с още една биометрична ключалка.
— Само няколко човека имаме разрешение да влизаме тук — съобщи гордо Луси, като притисна палеца си и набра номера на удостоверението си за самоличност.
Сивата врата се отвори и се озовахме в мразовито помещение, с грижливо подредени работни места, монитори и модеми с мигащи светлинки, струпани по рафтовете. Оплетени кабели, излизащи от задните части на оборудването изчезваха под надигнатия под. Екраните проблясваха от яркосините букви, гордо изписали „КАИН“. Изкуствената светлина, също като въздуха, беше чиста и студена.
— Тук се съхраняват всички данни за отпечатъците от пръсти — съобщи Луси.
— От ключалките ли? — запитах, като се огледах наоколо.
— От скенерите за контрол на достъпа и обезопасяване на данните, които можеш да видиш навсякъде.
— Тази сложна система за заключване изобретение на АИП ли е?
— Тук я усъвършенстваме и обогатяваме. Всъщност точно сега съм по средата на изследователски проект, свързан с нея. Имам доста работа за вършене.
Луси се наведе над един монитор и оправи яркостта на екрана.
— За в бъдеще тук ще съхраняваме и данни за пръстови отпечатъци, взети от ченгетата, когато арестуват някого и използват електронни скенери за взимане на отпечатъци — продължи тя. — Отпечатъците на престъпника ще бъдат вкарани направо в КАИН и ако той е извършил и други престъпления, от които също са взети отпечатъци и са били вкарани в системата, ще го пипнем на секунда.