— Предполагам, че това също ще бъде свързано с автоматизираната система за идентификация на отпечатъци, която се използва в страната, нали?
— В страната и, надявам се, по целия свят. Важното е всички пътища да водят насам.
— Кари също ли работи по КАИН?
Луси ме погледна стреснато.
— Да.
— Значи тя е един от тримата?
— Точно така.
Луси не промълви и дума повече и аз реших да обясня любопитството си.
— Тя прави впечатление на доста необичайна личност.
— Струва ми се, че можеш да кажеш същото за всички тук — отвърна племенницата ми.
— Откъде е? — настоях аз, тъй като от пръв поглед бях изпитала неприязън към Кари Гретхен, макар да не можех да обясня защо.
— От Вашингтон.
— Симпатична ли е? — попитах.
— Много е добра в професията си.
— Това не отговаря на въпроса ми — усмихнах се.
— Опитвам се да не се задълбочавам прекалено много в отношенията си с хората тук. Защо си толкова любопитна? — запита тя и усетих отбранителността в тона й.
— Тя ме накара да почувствам любопитство — простичко обясних.
— Лельо Кей, иска ми се да престанеш да се държиш с мен като с бебе. Освен това, като се има предвид каква е професията ти, неизбежно е да не започнеш да мислиш най-лошото за всекиго.
— Разбирам. Предполагам, също така неизбежно е, като се има предвид професията ми, да не мисля, че всички са мъртви — сухо казах аз.
— Това е абсурдно — отвърна Луси.
— Просто се надявах, че си се запознала с някои приятни хора тук.
— Много ще съм ти благодарна, ако престанеш да се тревожиш за това дали имам приятели.
— Луси, не се опитвам да се меся в живота ти. Просто ми се иска да внимаваш.
— Не, не искаш само това. А и наистина се месиш.
— Не възнамерявах да го правя — студено казах аз.
Луси можеше да ме вбеси повече от всеки друг, когото познавах.
— Не е вярно. Ти всъщност не искаш аз да работя тук.
Съжалих за следващите си думи още в момента, когато ги изрекох.
— Разбира се, че искам. Аз съм човекът, който ти осигури този проклет стаж.
Тя просто се втренчи в мен.
— Луси, съжалявам. Хайде да не се караме, моля те — сниших глас и поставих ръката си върху нейната.
Луси се отдръпна.
— Трябва да проверя нещо.
За моя изненада Луси бързо излезе от стаята и ме остави сама в охраняваната стая, която беше студена и суха също като разговора ни. По екраните се сменяха цветове, цифри проблясваха в червено и зелено, докато мислите бръмчаха приглушено в главата ми като досаден постоянен шум. Луси беше единственото дете на безотговорната ми сестра, Дороти, а аз нямах собствени деца. Но любовта към племенницата ми не можеше да се обясни само с това.
Разбирах тайната й свенливост, породена от самотата и факта, че вечно бе пренебрегвана. Самата аз носех същия тъжен костюм под излъсканата си броня. Когато се грижех за раните й, всъщност се грижех и за своите. Но това беше нещо, което не можех да й кажа.
Излязох от стаята, уверих се, че вратата зад мен е заключена, и се върнах при Уесли. Той веднага усети, че нещо не е наред щом се завръщам от обиколката без екскурзовода си. Луси дори не се появи, за да се сбогува с нас.
— Какво стана? — запита Уесли, докато вървяхме обратно към академията.
— Страхувам се, че започнахме още една от редовните си разправии — отговорих.
Той погледна към мен.
— Някой ден трябва да ти разкажа за проблемите ми с Майкъл.
— Ако съществуват някакви курсове за майки или лели, трябва да се запиша в тях. Всъщност иска ми се да го бях направила преди много време. Просто я попитах дали се е сприятелила с някого тук и тя побесня.
— Защо се тревожиш?
— Тя е като вълк единак.
Уесли изглеждаше озадачен.
— И преди съм чувал от теб същото. Но честно казано, тя въобще не ми прави такова впечатление.
— Какво имаш предвид?
Спряхме, за да дадем път на няколко коли. Слънцето беше слязло ниско и приятно топлеше врата ми. Уесли свали сакото си и го хвана в ръка.
Той нежно ме докосна по рамото, когато вече можехме да пресечем.
— Преди няколко дни вечерях в „Глоуб и Лоръл“. Луси също беше там с приятелка. Всъщност май беше с Кари Гретхен, но не съм съвсем сигурен. Изглеждаше, че добре се забавляват.