Ректалната температура беше тридесет и два градуса, съвместима с това, което бих очаквала, ако Фъргюсън бе лежал мъртъв около пет часа в тази стая, покрит с одеяло. Вкочаняването на трупа бе започнало в малките мускули. Презервативът беше релефен, с доста голям празен резервоар. Отидох до леглото, за да погледна кутийката. Липсваше само един презерватив. После влязох в банята и намерих лъскавата лилава опаковка в плетеното кошче за боклук.
— Интересно — казах, когато Марино отвори чекмеджетата на бюрото.
— Кое?
— Мислех си, че той трябва да е поставил презерватива, когато се е възбудил.
— Да, и на мен това ми се вижда разумно.
— В такъв случай не би ли очаквал опаковката да е по-близо до тялото му? — запитах аз, като я извадих от боклука, докосвайки я колкото се може по-малко, и я прибрах в найлоновото пликче.
Марино не отговори и аз добавих:
— Е, струва ми се, че всичко зависи от това, кога е свалил бикините. Вероятно го е направил, преди да сложи примката около врата си.
Върнах се обратно в спалнята. Марино клекна пред скрина и се втренчи в трупа. На лицето му се появи смесица от учудване и отвращение.
— А пък аз винаги съм си мислил, че най-кофтито нещо, което може да ти се случи, е да пукнеш в кенефа — каза той.
Погледнах към куката на тавана. Нямаше начин да се разбере от колко време стоеше там. Тъкмо щях да запитам Марино дали е открил някаква друга порнография, когато ни стресна тежък удар в коридора.
— Какво, по дяволите… — възкликна Марино.
Той изскочи навън, а аз го последвах бързо.
Лейтенант Моут беше припаднал близо до стълбите. Лежеше по очи, без да помръдне, на мокета. Когато коленичих до него и го обърнах по гръб, вече беше посинял.
— Получил е инфаркт! Викай помощ! — извиках аз и дръпнах челюстта на Моут напред, за да се уверя, че нищо не спира притока на въздух в дихателните му пътища.
Краката на Марино изтрополиха надолу по стълбите. Поставих пръсти върху каротидната артерия на Моут, но не усетих пулс. Натиснах гърдите му, но сърцето му не отговори. Започнах изкуствено дишане, после масаж на гърдите, веднъж, два пъти, три, четири, след това наклоних главата му назад и вдишах в устата му. Гърдите му се надигнаха. Едно, две, три, четири и вдишах отново.
Поддържах ритъм от шейсет натиска в минута, по слепоочията ми се стичаше пот и собственият ми пулс се ускори страхотно. Ръцете ме заболяха и изтръпнаха като каменни, когато започна третата минута. По стълбите се понесе тропотът на санитарите и полицаите, бързащи нагоре. Някой ме хвана за лакътя и ме дръпна встрани. Няколко чифта облечени в ръкавици ръце нагласиха проводниците, закачиха интравенозната система и започнаха да оказват първа помощ. Гласове крещяха заповеди и съобщаваха за всяко действие с високия безстрастен тон на работещите в отделения за спешни случаи.
Облегнах се на стената и се опитах да възстановя дишането си. Забелязах нисък, рус, млад мъж, неуместно издокаран в екип за голф, който наблюдаваше дейността откъм площадката. След няколко погледа към мен той се приближи стеснително.
— Доктор Скарпета?
Откритото му лице беше доста загоряло, с изключение на челото, което очевидно е било предпазвано от козирката на кепето му. Помислих си, че вероятно кадилакът, паркиран отпред, принадлежеше точно на него.
— Да?
— Джеймс Дженрет — съобщи той, потвърждавайки подозренията ми. — Добре ли сте? — запита той, като извади грижливо сгъната носна кърпа и ми я подаде.
— Оправям се и се радвам, че сте тук — искрено отвърнах аз, тъй като не можех да предам последния си пациент на човек, който не беше лекар. — Мога ли да поверя лейтенант Моут на вашите грижи?
Ръцете ми трепереха, докато бършех лицето и врата си.
— Абсолютно. Аз ще отида с него в болницата — каза Дженрет и ми подаде визитната си картичка. — Ако имате някакви други въпроси към мен довечера, просто звъннете на пейджъра ми.
— Вие ли ще правите аутопсията на Фъргюсън утре сутрин? — запитах.
— Да. Ще се радвам, ако се присъедините към мен. После ще можем да поговорим за всичко това — каза той и се огледа наоколо.
— Ще дойда. Благодаря ви — успях да се усмихна аз.
Дженрет последва носилката навън, а аз се върнах в спалнята в края на коридора. Загледах през прозореца как червените светлини пулсираха на улицата, докато настаняваха Моут в линейката. Зачудих се дали ще оживее. Усещах присъствието на Фъргюсън в увисналия презерватив и натъпкания сутиен, но то ми изглеждаше съвсем нереално.