Задната врата на линейката се затръшна. Сирените изръмжаха, като че ли протестиращо, после завиха. Не забелязах, че Марино е влязъл в стаята, докато не докосна ръката ми.
— Кац е долу — уведоми ме той.
Завъртях се бавно.
— Ще имаме нужда от още един екип — казах.
4.
От доста време на теория се смяташе, че по човешката кожа могат да бъдат оставени латентни отпечатъци. Но вероятността да бъдат открити беше толкова минимална, че почти ни обезкуражаваше да опитваме.
Кожата е трудна повърхност, тъй като е еластична и пореста, а влагата, косъмчетата и мазнините по нея пречат. В редките случаи, когато от убиеца върху жертвата се пренасяше отпечатък, очертанията бяха прекалено крехки, за да издържат дълго време, изложени на климатичните условия.
Доктор Томас Кац беше майстор криминолог, който маниакално бе преследвал тези неуловими улики през по-голямата част от кариерата си. Освен това той беше експерт по въпроса за времето на смъртта, който проучваше също така старателно, по начини, непознати за масите. Лабораторията му се наричаше „Ферма за трупове“. Бях ходила там доста пъти.
Той беше дребен човечец, с предразполагащи сини очи, гъста бяла грива и лице, учудващо добродушно въпреки злините, които бе виждал. Когато го посрещнах на върха на стълбите, той носеше вентилатор, кутия с инструменти и нещо, което приличаше на част от маркуч за прахосмукачка с няколко странни приспособления към него. Марино вървеше зад него с остатъка от това, което Кац наричаше своя „цианоакрилатна духаща измишльотина“ — двойна алуминиева кутия, допълнена с електрически котлон и компютърен вентилатор. Кац бе прекарал стотици часове в гаража си в Източно Тенеси, усъвършенствайки това доста просто механическо приспособление.
— Накъде сме? — запита ме Кац.
— Стаята в края на коридора — отвърнах и взех от него вентилатора. — Как мина пътуването ти?
— Движението беше прекалено натоварено. Кажи ми какво е било направено с тялото.
— Било е свалено от въжето и покрито с вълнено одеяло. Не съм го преглеждала.
— Обещавам ти да не те забавя много. Сега, когато вече не се тормозя с палатката, е доста по-лесно.
— Какво искаш да кажеш с това палатка? — намръщи се Марино, докато влизахме в спалнята.
— Преди използвах найлонова палатка върху тялото и опушвах вътре в нея. Но се образува много пара и кожата се заскрежава прекалено. Доктор Скарпета, можеш да поставиш вентилатора на онзи прозорец — нареди Кац, като се огледа наоколо. — Може да ми се наложи да използвам тенджера с вода. Тук е доста сухо.
Предадох му малкото, което знаехме до този момент.
— Имате ли някаква причина да смятате, че е нещо друго, а неслучайно автоеротично задушаване? — запита той.
— Друго, освен обстоятелствата — отговорих, — не.
— Той е работил по случая на момиченцето Стайнър?
— Точно това имаме предвид, като казваме обстоятелства — намеси се Марино.
— Господи, това непрекъснато се обсъжда по новините.
— Тази сутрин имахме събрание в Куантико заради този случай — добавих аз.
— И той се прибира направо вкъщи и хоп. — Кац се загледа замислено в трупа. — Знаете ли, миналата седмица намерихме една проститутка, захвърлена в боклукчийска кофа, и на глезена й имаше доста добро очертание на ръка. А беше мъртва от четири или пет дни.
— Кей? — пристъпи Уесли към нас. — Мога ли да те видя за секунда?
— И сте използвали това нещо върху нея? — Гласът на Марино ни последва по коридора.
— Да. Ноктите й бяха лакирани, и се оказва, че и те вършат добра работа.
— За какво?
— За отпечатъци.
— Къде ще сложим това?
— Няма значение. Ще опушвам цялата стая. Страхувам се, че ще се наложи солидно да разбъркаме мястото.
— Не мисля, че той ще започне да се оплаква.
Долу, в кухнята, забелязах един стол до телефона. Предположих, че Моут е седял точно там в продължение на часове, докато ни е чакал да пристигнем. На пода, близо до стола, имаше чаша с вода и пепелник, претъпкан с фасове.
— Погледни — каза Уесли, който имаше навика да търси улики на странни места.
Беше напълнил мивката с извадената от хладилника храна. Приближих се към него. Той отвори малък, плосък пакет, увит в бяла хартия. Вътре имаше сгърчени парчета замразена плът, суха в краищата, напомняща на пожълтял, намазан с восък папирус.