— Има ли някакъв шанс да съм се объркал? — с мрачен тон запита Уесли.
— Господи, Бентън — възкликнах удивено.
— Бяха в хладилника върху другите неща. Телешко, свински пържоли, пица — посочи той към пакетите с пръст. — Надявах се да ми кажеш, че е пилешка кожа. Нещо, което е използвал за стръв, когато е отивал за риба, или каквото ще да е друго.
— Няма дупки от пера, а космите са нежни като човешки.
Уесли не проговори.
— Трябва да опаковаме това в сух лед и да го вземем с нас — казах.
— Няма да стане тази вечер.
— Колкото по-скоро направим имунологичните тестове, толкова по-рано ще можем да потвърдим, че кожата е човешка. ДНК ще ни даде самоличността на жертвата.
Той се върна към пакетите в хладилника.
— Трябва да проверим всичко за отпечатъци.
— Ще сложа кожата в найлонов плик, а хартията ще предадем в лабораторията.
— Добре.
Качихме се горе. Пулсът ми не искаше да забави ускореното си движение. В края на коридора Марино и Кац стояха пред затворената врата. Бяха вкарали маркуча през дупката, където преди се намираше топката на вратата. Приспособлението на Кац бръмчеше леко и помпаше пари от суперлепило в спалнята на Фъргюсън.
Уесли все още не бе споменал очевидното, затова накрая го направих аз:
— Бентън, не видях никакви белези от ухапване или нещо друго, което някой би се опитал да унищожи.
— Знам — отвърна той.
— Почти свършихме — уведоми ни Кац, когато стигнахме до тях. — В стая с такива размери може да се мине с по-малко от сто капки от суперлепилото.
— Пийт — каза Уесли, — имаме неочакван проблем.
— Мислех си, че вече сме изчерпали квотата си за деня — мрачно изръмжа Марино, загледан в маркуча, помпащ отрова зад вратата.
— Това трябва да е достатъчно — каза Кац, който по принцип не забелязваше настроенията на хората около себе си. — Всичко, което ми остава сега, е да изчистя парите с вентилатора. Ще отнеме една-две минути.
Той отвори вратата и ние се отдръпнахме назад. Невероятно силната миризма като че ли не го безпокоеше ни най-малко.
— Сигурно се друса с тая гадост — промърмори Марино, докато Кац влизаше в стаята.
— Фъргюсън има в хладилника си нещо, което прилича на човешка кожа — без заобикалки каза Уесли.
— Искаш ли да го повториш? — стреснато каза Марино.
— Не знам с какво си имаме работа тук — добави Уесли в момента, когато вентилаторът в спалнята забръмча. — Но имаме един мъртъв детектив и уличаващи го доказателства, намерени сред замразените му хамбургери и пици. Имаме друг детектив с инфаркт. Имаме и убито единайсетгодишно момиченце.
— По дяволите — изсумтя Марино и лицето му се зачерви.
— Надявам се, че сте си донесли достатъчно дрехи, за да останем тук за известно време — обърна се Уесли и към двама ни.
— По дяволите — повтори Марино. — Това копеле.
Той ме погледна в очите и веднага разбрах за какво мислеше. Част от мен се надяваше, че Марино греши, но ако Голт не играеше обичайните си зловещи игрички, другата възможност не изглеждаше много по-добра.
— Тази къща има ли мазе? — запитах.
— Да — отговори Уесли.
— А голям хладилник?
— Не видях такъв. Но не съм слизал в мазето.
В спалнята Кац изключи вентилатора и ни махна да влезем.
— Господи, само се опитай да свалиш тия лайна — каза Марино, като се огледа наоколо.
Суперлепилото изсъхва в бяло и е упорито като цимент. Всяка повърхност в стаята беше посипана с него, включително тялото на Фъргюсън. С насочено под ъгъл фенерче Кац освети петната по стените, мебелите, рамките на прозорците и оръжията над бюрото. Но само едно от тях го накара да коленичи.
— Това е найлон — каза със задоволство нашият смахнат приятел учен, като клекна до трупа и се наведе към смъкнатите бикини. — Нали знаете, материята е добра повърхност за отпечатъци заради стегнатата нишка. Той се е парфюмирал с нещо.
Кац свали найлоновия калъф от четката за отпечатъци и четината се разтвори като морска звезда. Той отвинти капачето от буркан с магнитна пудра и напраши много добър латентен отпечатък, който някой бе оставил върху лъскавите найлонови черни бикини на мъртвия детектив. Около врата на Фъргюсън се появиха частични отпечатъци и Кац ги поръси с черна пудра. Но не се виждаха достатъчно детайли. Странният скреж, посипан навсякъде, правеше стаята да изглежда доста студена.
— Разбира се, отпечатъкът върху бикините сигурно си е лично негов — отсъди Кац, докато продължаваше работата си, — от момента, когато ги е дръпнал надолу. Може да е имал нещо на ръцете си. Презервативът вероятно е имал солидна смазка и ако част от нея се е пренесла върху пръстите му, те може да са оставили добър отпечатък. Ще искате ли да ги вземете? — посочи той към бикините.
— Страхувам се, че трябва — отвърнах.
Той кимна.
— Няма проблеми. Снимките ще свършат работа — реши Кац и извади фотоапарата си. — Но бих искал да получа бикините, когато приключите с тях. Стига да не използвате ножици, отпечатъкът ще издържи. Това е хубавото нещо на суперлепилото — не можеш да го свалиш и с динамит.
— Колко работа още трябва да свършиш тук тази вечер? — обърна се Уесли към мен.
Усетих, че той няма търпение да си тръгне.
— Искам да огледам за нещо, което не би могло да издържи транспортирането на тялото, и да се погрижа за намереното в хладилника — отговорих. — Освен това трябва да проверим и мазето.
Уесли кимна и каза на Марино:
— Докато се погрижим за тези неща, какво ще кажеш да осигуриш обезопасяването на мястото?
Марино не изглеждаше особено развълнуван от задачата си.
— Кажи им, че искаме двайсет и четири часова охрана — добави Уесли твърдо.
— Проблемът е, че в този град нямат достатъчно униформени, които да вършат каквото и да било денонощно — кисело каза Марино, докато се отдалечаваше. — Проклетото копеле току-що очисти половината полицейски отдел.
Кац вдигна поглед и заговори с вдигната във въздуха четка:
— Струва ми се, че сте почти сигурни кого точно търсите.
— Нищо не е сигурно — отвърна Уесли.
— Томас, ще те помоля за още една услуга — казах аз на отдадения на работата си колега. — Имам нужда вие с доктор Шейд1 да проведете един експеримент за мен във Фермата.
— Доктор Шейд? — повтори Уесли.
— Лайл Шейд е антрополог в университета на Тенеси — обясних.
— Кога да започнем? — запита Кац, като зареди нов филм в апарата си.
— Веднага, ако е възможно. Ще отнеме една седмица.
— Пресни тела или стари?
— Пресни.
— Наистина ли това му е името? — продължаваше Уесли.
Кац отговори, докато правеше снимката:
— Да, разбира се. Пише се Л-А-Й-Л. Идва още от прапрадядо му, хирург по време на Гражданската война.