— Наистина не разбирам какъв е проблемът ти. Струва ми се, че превърташ, док. Мисля си, че стресът от работата ти идва прекалено много и откачаш като шибан плъх. Или пък преживяваш промяната.
— Ако преживявах промяната или нещо друго така лично, което съвсем не ти влиза в работата, можеш да си напълно сигурен, че няма да седна да го обсъждам с теб. Ако не поради друга причина, то поне заради ужасната ти мъжка тъпота и чувствителност като на пън, която може да е или да не е свързана с пола ти. Добавям това, само за да съм справедлива, тъй като не бих искала да вярвам, че всички мъже са като теб. Ако смятах, че са такива, щях напълно да се откажа от тях.
— Вероятно би трябвало да го направиш.
— Може и да го направя!
— Чудесно! Тогава можеш да станеш също като разлигавената си племенница! Хей, не си мисли, че не е очевидно накъде е обърната.
— Това също не ти влиза в работата — яростно отвърнах. — Не мога да повярвам, че си готов да паднеш толкова ниско и да поставяш етикет на Луси, да я унижаваш само защото тя не прави същия избор, който ти би направил.
— Така ли? Според мен проблемът е, че тя прави точно същия избор като мен. Аз се срещам с жени.
— Ти въобще не знаеш нищичко за жените — уморено отвърнах аз.
Внезапно усетих, че в колата е горещо като във фурна, а аз нямам идея накъде отиваме. Изключих отоплението и се загледах навън.
— Знам достатъчно за жените, за да съм убеден, че ти можеш да подлудиш всекиго. Не мога да повярвам, че си отишла да се разхождаш около езерото по тъмно. Сама. Какво, по дяволите, щеше да направиш, ако и той беше там?
— Кой?
— Мамка му, гладен съм. Видях един ресторант за пържоли близо до улица „Тънел“, когато минах оттам по-рано тази вечер. Надявам се, че още е отворен.
— Марино, едва седем без петнайсет е.
— Защо отиде там? — отново запита той.
Усетих, че и двамата започваме да се успокояваме.
— Някой е оставил бонбони там, където са открили тялото й. „Метеори“. — Марино не отговори и аз добавих: — Същите бонбони, за които тя споменава в дневника си.
— Това не го помня.
— Момчето, по което си е падала. Струва ми се, че се казваше Рен. В дневника си е написала, че го е видяла на църковната вечеря и той й подарил „Метеор“. Запазила го в тайната си кутия.
— Не намериха такава.
— Какво?
— Тази тайна кутия. Дениз също не можа да я намери. Може Рен да е оставил метеорите на езерото.
— Трябва да поговорим с него — казах. — Струва ми се, че вие с госпожа Стайнър сте започнали да се разбирате доста добре.
— Такова нещо не би трябвало да се случва на човек като нея.
— Такова нещо не би трябвало да се случва на никого.
— Видях един „Уестърн Сизлър“2.
— Не, благодаря.
— Какво ще кажеш за „Бонанза“3?
— В никакъв случай.
Марино оглеждаше ярко осветените ресторанти от двете страни на улица „Тънел“ и пушеше нова цигара.
— Док, не се обиждай, но имаш проблеми в отношенията с хората.
— Марино, не си прави труда с прелюдии от рода на „не се обиждай“. Единственото, за което те говорят, е, че ще ме обидиш.
— Знам, че тук наоколо има хубав ресторант. Видях го в указателя.
— Защо си търсил ресторанти в указателя? — учудих се, тъй като го познавах доста добре.
Марино винаги подбираше ресторантите по същия начин, по който подбираше храната си. Обикаляше безцелно и избираше това, което бе лесно, евтино и обемисто.
— Исках да видя какво има в района, в случай че имам нужда от нещо хубаво. Защо не звъннеш да попиташ как да стигнем дотам?
Протегнах се към телефона и си помислих за Дениз Стайнър. Бях сигурна, че не аз съм човекът, който Марино се бе надявал да заведе на вечеря.
— Марино — кротко казах, — моля те, внимавай.
— Не започвай отново лекциите си за вредността на суровото месо.
— Не това е, което ме тревожи — отвърнах аз.
8.
Гробището зад Трета презвитерианска църква представляваше хълмиста поляна, покрита с лъскави гранитни надгробни плочи, зад мрежеста ограда, закрита от дървета.
Пристигнах там в 6:15, когато утрото осветяваше хоризонта и аз виждах дъха си. Земните паяци бяха издигнали мрежите си, готови да започнат дневната си работа и аз почтително ги заобиколих, докато двамата с Марино вървяхме по мократа трева към гроба на Емили Стайнър.