— Моята мисъл е, че Голт, ако е той, просто е отрязал белезите този път.
— Е, това е вярно. Както и всички други, тези типове се усъвършенстват постепенно.
— Господи, надявам се тоя да не стане по-добър — каза Моут, като избърса горната си устна със сгъната кърпа.
— Готови ли сме да правим профила? — запита Уесли и се огледа. — Смятате ли, че е бял мъж?
— Населението в квартала е основно бяло.
— Абсолютно.
— Възраст?
— Престъпникът действа логично и това му прибавя някоя и друга година.
— Съгласен съм. Не мисля, че си имаме работа с малолетен.
— Бих започнал с двайсетте. Краят на двайсетте години.
— Аз предпочитам края на двайсетте, до към средата на трийсетте.
— Много е организиран. Например носи си оръжието, а не избира нещо, открито в къщата. А и, изглежда, не е имал никакви проблеми да контролира жертвата си.
— Според членовете на семейството и приятелите Емили не е била трудна за контролиране. Била е доста срамежлива и лесно се е плашела.
— Освен това е била болнава, непрекъснато е посещавала лекарски кабинети. Имала е навика да се подчинява на възрастните. С други думи, правела е всичко, което й наредят.
— Невинаги — възпротиви се Уесли спокойно, докато разлистваше страниците на дневника на мъртвото момиченце. — Не е искала майка й да узнае, че в един през нощта тя не спи, а има фенерче в леглото. Изглежда, не е възнамерявала да й каже и че ще отиде по-рано на църковното събрание в неделя следобед. Знаем ли дали онова момче, Рен, се е появило също така рано?
— Отишъл чак когато събранието започнало, в пет часа.
— Какви са били отношенията на Емили с другите момчета?
— Имала е типичните за възрастта й приятелства. Обичаш ли ме? Огради с кръгче „да“ или „не“.
— Какво лошо има в това? — запита Марино и всички се засмяха.
Продължих да подреждам снимките пред себе си, като карти за таро. Усетих, че нервността ми нараства. Куршумът бе проникнал в тила, в дясната теменна кост, бе разкъсал твърдата обвивка и средната мозъчна артерия. И все пак нямаше контузия, субдурални или епидурални хематоми. Нито пък имаше съществена реакция на раните по гениталиите.
— Колко хотела има във вашия район?
— Сещам се за около десет. Има и няколко пансиона с легло и закуска, частни къщи, където можеш да получиш стая.
— Поддържате ли списъци на регистрираните гости?
— Честно казано, не сме се сещали за това.
— Ако Голт е в града, той трябва да е отседнал някъде.
Лабораторните изследвания на момиченцето също бяха доста озадачаващи: нивото на натрий достигаше 180, а на калий — 58 милиеквивалента на литър.
— Макс, хайде да започнем с „Травел Изи“. Всъщност, ако ти го направиш, аз ще проверя „Акорн“ и „Епъл Блосъм“. Може да опитаме и в „Маунтиниър“, макар да е малко по-далеч.
— Най-вероятно е Голт да отседне някъде, където ще има максимална анонимност. Той не би искал персоналът да забелязва кога влиза и излиза.
— Е, няма да има голям избор. Нямаме чак толкова големи хотели.
— Вероятно не би се настанил в „Ред Рокър“ или „Блекбъри Ин“.
— И аз не мисля така, но все пак ще ги проверим.
— Какво ще кажеш за Ашвил? Те сигурно имат няколко големи хотела.
— Те имат всякакви неща, откакто започнаха да продават евтин алкохол.
— Мислиш ли, че той е завел момиченцето в стаята си и я убил там?
— Не. Абсолютно не.
— Не можеш да държиш в плен малко хлапе като това и никой да не забележи. Например камериерките или хората от румсървиса.
— Тъкмо затова бих се изненадал, ако Голт е отседнал в хотел. Ченгетата са започнали да търсят Емили веднага след отвличането. Цялата история се появи по новините.
Аутопсията беше извършена от доктор Джеймс Дженрет, повиканият на местопрестъплението патолог. Дженрет, който работеше като болничен патолог в Ашвил, имаше договор с щата да извършва криминални аутопсии в редките случаи, когато подобна нужда можеше да се появи в уединените хълмове в западната част на Северна Каролина. Неговото резюме, че „някои открития са необясними с раната от куршума в главата“, просто не беше достатъчно. Свалих си очилата и разтърках носа си.
Бентън Уесли заговори:
— Какво е положението с туристическите хижи и имотите под наем в района ви?
— Да, господине — отвърна Моут, — много са — каза той, после се обърна към Фъргюсън: — Макс, май ще е разумно да проверим и тях. Направи един списък, виж кой какво е наел.