Не исках да го разпитвам за Марино, но чувствах, че трябва.
— Какво ще кажете за капитан Марино? Чували ли сте се с него?
Моут ме погледна в очите.
— Дойде да ме види онзи ден. Донесе шише „Уайлд Търки“6. Ето там в гардероба е — каза Моут, като извади ръка изпод одеялото и посочи.
Замълчахме за малко.
— Знам, че не трябва да пия — добави той.
— Иска ми се да слушате лекарите си, лейтенант Моут. Ще трябва да свикнете да живеете с болестта си, а това означава, че не трябва да правите нито едно от нещата, които ви докараха същата тази болест.
— Знам, че трябва да оставя цигарите.
— Не е толкова трудно. Преди и аз мислех, че никога няма да успея да го направя.
— Липсват ли ви още?
— Не ми липсва начинът, по който ме караха да се чувствам.
— Аз също не харесвам начина, по който всички лоши навици ме карат да се чувствам, но това няма нищо общо.
Усмихнах се.
— Да, цигарите ми липсват. Но става все по-лесно.
— Казах на Пийт, че не искам и той да свърши като мен, доктор Скарпета, но той е ужасно дебела глава.
Разтревожих се при спомена за Моут, посинял на пода, докато аз се опитвах да спася живота му. Вярвах, че е само въпрос на време и Марино да преживее същата неприятност. Сетих се за пържолата на обед, новите дрехи, колата и странното му държане. Изглежда, той вече въобще не искаше да ме познава, а единственият начин, по който можеше да го постигне, бе да се прави на съвсем друг човек.
— Да, Марино определено е прекалено отдаден на работата си. Този случай е ужасно тежък — добавих аз неубедително.
— Госпожа Стайнър не може да мисли за нищо друго, не че я обвинявам. Ако бях на нейно място, и аз щях да вложа много в работата.
— Какво е вложила тя? — попитах.
— Тя има много пари — отвърна Моут.
— Чудех се дали е така — казах, като се сетих за колата й.
— Направи много, за да помогне на следствието.
— Да помогне? — запитах. — По какъв начин?
— Коли. Например като онази, която Пит кара. Някой трябваше да плати всичко това.
— Мислех, че местните търговци са направили дарения.
— Е, да, може да се каже, че госпожа Стайнър вдъхнови и другите да се включат. Тя накара целият ни район да мисли за случая и да й съчувства, а и никой не иска друго дете да пострада като нейното. За двайсет и две години работа в полицията никога не съм виждал нещо подобно, но пък и никога не съм се сблъсквал с такъв зловещ случай.
— Тя ли плати за колата, която аз карам? — попитах, като се помъчих да изглеждам напълно спокойна и да не повишавам глас.
— Тя подари и двете коли, а някои от търговците се включиха с други неща — сирени, радиостанции, радари.
— Детектив Моут — казах, — колко пари е дарила госпожа Стайнър на отдела ви?
— Ами май някъде около петдесет.
— Петдесет? — погледнах невярващо. — Петдесет хиляди долара?
— Точно така.
— И никой няма проблем в това отношение?
— Що се отнася до мен, това не се различава много от случая преди години, когато електрическата компания ни подари кола, защото имаха един трансформатор, който искаха да наглеждаме. Малките кафенета и „Седем-единайсет“ ни подаряват кафе, за да минаваме покрай тях по всяко време. Става дума просто за хора, които ни помагат, за да им помагаме и ние. Върши чудесна работа, стига някой да не започне да прекалява.
Той ме гледаше спокойно. Ръцете му лежаха върху одеялото.
— Предполагам, че в големи градове като Ричмънд имате повече правила.
— Всеки подарък за полицията в Ричмънд на стойност над две хиляди и петстотин долара, трябва да бъде одобрен с Н и Р — казах.
— Не знам какво е това.
— Наредба и Резолюция, които трябва да се представят на градския съвет.
— Звучи ужасно сложно.
— Така и трябва да бъде по очевидни причини.
— Да, разбира се — съгласи се Моут.
Звучеше изтощен и скапан от откритието, че вече не може да разчита на тялото си.
— Можете ли да ми кажете за какво точно са използвани петдесетте хиляди долара, освен за закупуването на няколко допълнителни коли? — попитах.
— Имаме нужда от шеф на полицията. Досега аз се правех на такъв, но за в бъдеще няма да мога. Дори да се върна на някаква лека служба, време е градът да има човек с опит начело на полицията. Нещата вече не са такива, каквито бяха.