Две дребни личица, прекалено състарени за младите си години, ме погледнаха от голия матрак на пода, където седеше мъж, който кървеше върху парцалите в скута си, докато се опитваше да зашие раната на десния си палец. На пода до него имаше стъклен буркан с прозрачна течност, за която силно се съмнявах, че е вода. Той бе успял да направи един-два шева с обикновена игла и конец. За момент се гледахме изпитателно в светлината на голата крушка, висяща от тавана.
— Тая е доктор — съобщи му Дебора.
Той продължи да ме гледа нервно, а кръвта — да капе от палеца му. Предположих, че е в края на двайсетте или началото на трийсетте години. Косата му беше дълга и черна и падаше в очите му. Кожата му бе бледа с болнав вид, като че ли никога не го бе виждало слънце. Висок и надебелял в кръста, той вонеше на гранясала мазнина, пот и алкохол.
— Откъде я намери? — обърна се той към момичето.
Другите деца гледаха с празни погледи към телевизора. Доколкото успях да видя, той бе единственият електрически уред в къщата, с изключение на крушката.
— Тая търсеше тоя — отговори Дебора.
Осъзнах учудено, че тя използва „тая“ или „тоя“ за всяко местоимение, а без съмнение мъжът бе Крийд Линдзи.
— Защо я доведе? — запита той, като не изглеждаше особено притеснен или уплашен.
— Тоя е наранен.
— Как се порязахте? — запитах и отворих чантата си.
— На ножа ми.
Погледнах отблизо. Беше обелил солидно парче кожа.
— Шевовете не са най-разумното нещо, което може да се направи — казах и извадих антисептик, лепенки и лепило за кожа. — Кога ви се случи това?
— Следобед. Прибрах се и се опитах да отворя една консерва.
— Помните ли последния път, когато са ви правили инжекция за тетанус?
— Не.
— Утре трябва да отидете да ви сложат инжекция. Бих го направила, но не нося необходимите лекарства.
Той седеше и ме наблюдаваше, докато се оглеждах за хартиени кърпи. В кухнята имаше само печка с дърва, а водата идваше от помпа в мивката. Изплакнах си ръцете и ги изтръсках от водата, доколкото мога. После коленичих до него на матрака и хванах ръката му. Беше мазолеста и мускулеста, с мръсни, изпочупени нокти.
— Ще боли малко — казах. — Нямам нищо обезболяващо в себе си, затова, ако вие имате нещо, използвайте го.
Погледнах към буркана с прозрачната течност. Той също сведе поглед към него и протегна здравата си ръка. Отпи солидна глътка и царевичният ликьор, или каквато всъщност бе тази отрова, докара сълзи в очите му. Изчаках го да отпие още една глътка, преди да почистя раната му и да закрепя откъснатата кожа с лепило и хартиени лепенки. Беше съвсем спокоен, когато свърших. Увих пръста му с марля. Искаше ми се да имах анкерпласт, но не носех такъв.
— Къде е майка ти? — обърнах се към Дебора, когато прибрах иглата и опаковките в чантата си, тъй като не видях кошче за боклук.
— Тая е в тоя „Бъргър Хът“.
— Там ли работи?
Дебора кимна. Едно от децата стана, за да смени канала.
— Вие ли сте Крийд Линдзи? — запитах кротко пациента си.
— Защо питате? — отвърна той с носов говор.
Помислих си, че не е толкова недоразвит умствено, колкото ми бе казал лейтенант Моут.
— Трябва да поговоря с него.
— За какво?
— Защото смятам, че той няма нищо общо със случилото се с Емили Стайнър. Но мисля, че той знае нещо, което може да ни помогне да разберем кой е извършил убийството.
Той се протегна към буркана с алкохол.
— Какво би могъл да знае той?
— Предполагам, че ще трябва да го попитам — отговорих. — Подозирам, че той е харесвал Емили и наистина е разстроен от случилото се. Освен това подозирам, че когато се почувства разстроен, той бяга от хората, както прави в момента, особено ако мисли, че може да си има неприятности.
Крийд се загледа в буркана и бавно разлюля съдържанието му.
— Той не й е направил нищо в онази нощ.
— В онази нощ? — запитах. — Искате да кажете в нощта, когато тя изчезна?
— Той я видя да върви с китара в ръка и спря пикапа, за да я поздрави. Но не направи нищо. Дори не я закара до вкъщи.
— Той предложи ли й да я закара?
— Не, защото тя не би се качила.
— Защо?
— Тя не го харесва. Не харесва Крийд, макар че той й дава подаръци — обясни той и долната му устна потрепери.
— Чух, че е бил много мил с нея. Чух, че й давал цветя в училище. И бонбони.