— Тя знае ли, че полицията го търси? — запита Уесли.
— Тя не е в града — уклончиво отговори Марино.
— Къде е?
— Има болна сестра в Мериленд и отиде там за няколко дни. Искам да кажа, че Емили наистина се е страхувала от Крийд.
Спомних си седналия на матрака Крийд, който шиеше порязания си пръст. Видях кривогледия му поглед и бледото лице. Не се учудвах, че може да е уплашил малкото момиче.
— Все още много въпроси стоят без отговори — казах.
— Да, ама и на много въпроси е отговорено — възпротиви се Марино.
— Не е логично да мислиш, че Крийд Линдзи е извършил това.
— С всеки изминал ден ми се вижда все по-логично.
— Чудя се дали има телевизор в къщата му — обади се Уесли.
Замислих се за момент.
— Сигурно. Хората там нямат много, но изглежда, имат поне телевизори.
— Крийд може да е научил всичко за Еди Хийт от телевизията. Няколко канала излъчваха програми, свързани с този случай.
— Мамка му, новините за случая обиколиха цялата шибана вселена — прекъсна го Марино.
— Лягам си — съобщих аз.
— Е, не ми позволявайте да ви задържам — мрачно каза Марино, загледан в нас, и се надигна от стола си. — Не бих искал да ви преча.
— Писна ми от намеците ти — отвърнах вбесено.
— Въобще не правя намеци, по дяволите. Говоря за нещата такива, каквито са.
— Хайде да не навлизаме в това — спокойно каза Уесли.
— Не, хайде да го направим — възпротивих се аз.
Бях изморена и разстроена, а и заредена със скоч.
— Хайде да го направим още сега, в тази стая, тъкмо и тримата сме тук. Нали точно за нашите приятелски отношения става дума.
— Въобще няма такова нещо — каза Марино. — В тази стая съществува само едно приятелство и аз не съм част от него. Мнението ми за него си е лично моя работа и имам право на него.
— Твоето мнение е на самодоволен глупак и дебелоглавец — гневно извиках аз. — Държиш се като тринайсетгодишен, тайно влюбен пубер.
— Това е най-скапаната дивотия, която някога съм чувал — отвърна Марино с мрачно изражение.
— Ти си толкова собственически настроен и ревнив, че направо ме побъркваш.
— Да бе, в мечтите ти.
— Трябва да престанеш, Марино. Унищожаваш приятелството ни.
— Не знаех, че имаме такова.
— Разбира се, че имаме.
— Късно е — намеси се предупредително Уесли. — Всички сме изморени и под голямо напрежение. Кей, сега не е подходящ момент за това.
— Да, но нямаме по-подходящ — отвърнах. — Марино, по дяволите, аз наистина държа на теб, но ти ме отблъскваш. Набъркваш се в неща, които ме плашат до смърт. Не съм сигурна, че дори успяваш да видиш какво правиш.
— Е, нека да ти кажа нещо — каза грубо Марино и ме изгледа така, като че ли ме мразеше. — Смятам, че точно ти нямаш право да кажеш, че съм се забъркал в нещо. Първо, не знаеш абсолютно нищо. Второ, поне не чукам някой, който е женен.
— Пийт, това е достатъчно — рязко го прекъсна Уесли.
— Дяволски си прав, така е.
Марино изхвърча от стаята и затръшна вратата с такава сила, че сигурно всички в мотела го чуха.
— Мили боже — казах. — Това е отвратително.
— Кей, ти го отхвърли презрително и той откачи заради това.
— Не съм се отнасяла презрително с него.
Уесли се разхождаше раздразнено из стаята.
— Знаех, че е привързан към теб. През всички тези години знаех, че наистина те обича. Но не си представях, че нещата са толкова дълбоки. Въобще не си го представях.
Не знаех какво да кажа.
— Той не е глупав. Предполагам, че беше само въпрос на време, преди да разбере някои неща. Но нямаше откъде да знам, че ще му се отрази по такъв ужасен начин.
— Отивам да си легна — казах отново.
Успях да поспя известно време, после внезапно се събудих, загледах се в тъмнината, и се замислих за Марино и за това, което му причинявах. Имах любовна връзка с женен мъж, не се притеснявах от нея, а това просто не можех да го разбера. Марино знаеше за връзката ми и ревнуваше силно, макар и безпричинно. Никога не бих могла да се влюбя в него. Би трябвало да му го кажа, но не можех да си представя случай, в който бихме могли да проведем подобен разговор.
Станах към четири, излязох на терасата и се загледах в звездите. Голямата мечка беше почти над главата ми. Спомних си как Луси, когато беше дете, се тревожеше, че тя ще я полее с вода, ако стои дълго време под нея. Спомних си нежните й кости и кожа, невероятните зелени очи. Спомних си начина, по който гледаше към Кари Гретхен, и си помислих, че сигурно това също влизаше в списъка на нещата, които се бяха объркали.