Разбрах, че Уесли е усетил смущението ми, когато каза:
— Доктор Скарпета? Изглежда имате да добавите още нещо.
— Объркана съм от липсата на реакция на която и да било от раните й — отвърнах. — И макар състоянието на тялото й да ни навежда на мисълта, че е била мъртва само от няколко дни, електролитните й изследвания не съвпадат с физическите характеристики…
— Нейните какво? — озадачено запита Моут.
— Нивото на натрий е високо, а тъй като натрият остава сравнително стабилен след смъртта, можем да заключим, че нивото му е било доста високо по време на смъртта.
— Какво означава това?
— Може да означава, че е била страхотно обезводнена — обясних. — Между другото, тя е била с много ниско за възрастта си тегло. Знаем ли нещо за възможни проблеми с храненето? Боледувала ли е? Повръщала ли е? Диария? Взимала ли е диуретици?
Никой не отговори и Фъргюсън каза:
— Ще питам майката. Бездруго трябва да поговоря с нея, когато се прибера.
— Нивото на калий също е повишено — продължих. — И това трябва да се обясни, защото калият се увеличава след смъртта, когато стените на клетките се разрушат и го изпуснат.
— Калий? — запита Моут.
— Течността на окото е подходяща за проба, защото е изолирана, предпазвана и следователно по-малко изложена на зарази и замърсяване — отговорих. — По-важно е следното: нивото на калий предполага, че е била мъртва по-дълго, отколкото другите характеристики сочат.
— Колко дълго? — запита Уесли.
— Шест или седем дни.
— Може ли да има и друго обяснение за това?
— Излагането на голяма горещина щеше да ускори разлагането — казах.
— Значи няма да е това.
— Или грешка — добавих.
— Можеш ли да провериш?
Кимнах утвърдително.
— Доктор Дженрет смята, че куршумът в мозъка я е убил моментално — съобщи Фъргюсън. — Мисля си, че ако умреш мигновено, не би трябвало да има реакция на раните.
— Проблемът е — обясних аз, — че нараняването на мозъка й не би трябвало да предизвика мигновена смърт.
— Колко време е можела да оцелее с него? — поиска да узнае Моут.
— Часове — отговорих.
— Други възможности? — обърна се Уесли към мен.
— Комоцио. Това е като електрическа верига — получаваш удар по главата, умираш веднага, а ние не можем да намерим голяма или въобще никаква рана — казах аз и се замислих за момент. — Или пък всичките й рани са посмъртни, включително и тази от изстрела.
Всички се умълчаха и замислиха.
Чашата за кафе на Марино представляваше малка купчина стиропор, а пепелникът пред него бе пълен с опаковки от дъвки. Той каза:
— Намери ли нещо, което да сочи, че е била ударена?
Отговорих му, че не съм.
Той започна да щрака с химикалката си.
— Хайде да поговорим още малко за семейството й. Какво знаем за бащата, освен че е мъртъв?
— Бил е учител в християнската академия „Броуд Ривър“ в Суананоа.
— Емили там ли е учила?
— Не. Посещавала е държавното начално училище в Блек Маунтин. Баща й умрял преди около година — добави Моут.
— Забелязах — казах аз. — Казвал се е Чарлс?
Моут кимна.
— От какво е умрял? — запитах.
— Не съм сигурен. Но беше естествена смърт.
Фъргюсън добави:
— Имал е проблеми със сърцето.
Уесли стана и отиде до бялата пластмасова дъска.
— Добре — каза той, махна капачката на флумастера и започна да пише. — Хайде да прегледаме подробностите. Жертвата е от семейство от средната класа, бяла, възраст — единайсет години, видяна за последен път от съучениците си около шест следобед на първи октомври, когато се прибирала сама към къщи от църковно събрание. В този случай тя минала напряко, по пътеката покрай Томахоук, малко изкуствено езеро. Ако погледнете картите си, ще видите, че в северния край на езерото има клуб и обществен басейн, които работят само през лятото. Ето тук има тенискортове и район за пикник, които са на разположение през цялата година. Според майката Емили се прибрала у дома малко след шест и половина. Отишла веднага в стаята си и свирила на китара, докато стане време за вечеря.
— Каза ли госпожа Стайнър какво е вечеряла Емили тогава? — обърнах се аз към групата.
— Каза ми, че са яли макарони, сирене и салата — отговори Фъргюсън.
— По кое време? — запитах, тъй като в доклада от аутопсията пишеше, че стомашното съдържание на Емили се е състояло само от малко количество кафеникава течност.