Тръгнах напред и извървях поне трийсетина метра, преди да стигна до следите, които Синклер бе отбелязал в доклада си. Сърцето ми прескочи, когато се вторачих зашеметена в черните следи, оставени от гумите ми „Пирели“ по-миналата нощ. Въобще не бяха следи от подхлъзване или спиране, а от ускоряване, направени от рязкото завъртане на гумите напред, също като оставените от мен, когато напуснах бензиностанция „Тексако“ преди малко.
Чак след като бе оставила тези следи, Луси бе изгубила контрол над колата и изхвърчала от пътя. Видях отпечатъците от гумите в праха, на мястото, където бе завъртяла волана силно и гумата бе закачила края на асфалта. Проучих дълбоките пукнатини в пътя, направени, когато колата се бе преобърнала, дупката в дървото и парчетата метал и пластмаса, разпилени навсякъде.
Подкарах обратно към Ричмънд, като се чудех какво да направя и на кого да се обадя. Сетих се за следователя Маккий от щатската полиция. Бяхме работили заедно по много пътни инциденти, завършили фатално, и бяхме прекарали дълги часове в кабинета ми, размествайки детски колички по бюрото, докато разберем какво бе довело до катастрофата. Оставих съобщение в офиса му и той ми се обади малко след като се прибрах у дома.
— Не попитах Синклер дали има отпечатъци от следите от гумите там, където е напуснала пътя, но предполагам, че не е правил такива — казах аз, след като му обясних какво става.
— Не, не е правил — потвърди Маккий. — Слушах доста за този случай, доктор Скарпета. Всички говореха за него. Работата е там, че първото нещо, което Рийд забелязал, когато се появил там, било регистрационният ви номер.
— Поговорих малко с Рийд. Не е съвсем наясно с нещата.
— Да. При нормални обстоятелства, когато полицаят от Хановер… Синклер, е пристигнал, Рийд би трябвало да му каже, че всичко е под контрол и сам да направи диаграмите и измерванията. Но той видял трицифрения номер и се стреснал. Знаел, че колата принадлежи на важен правителствен служител. Синклер се заел с работата, докато Рийд се захванал с радиото и телефона, обадил се на началника си и проверил номерата ви. Бинго. Оказва се, че колата е ваша. Първата му мисъл била, че вие сте вътре. Затова можете да си представите какво е било там.
— Абсолютен цирк.
— Точно така. А пък Синклер тъкмо излиза от академията. Вашата катастрофа е втората, с която се занимава.
— Дори да беше двадесетата, разбирам защо е направил грешка. Не е имал причина да търси следи от спирачки на почти сто метра от мястото, където Луси е излязла от пътя.
— Сигурна ли сте, че това, което видяхте, е следа от отклоняването?
— Абсолютно. Направете тези отпечатъци и ще видите, че следата на банкета отговаря на онази от пътя. Единственият начин, по който тази следа може да е оставена, е, ако външна сила е принудила колата внезапно да промени посоката си.
— А после, след около стотина метра, има следи от ускоряване на скоростта — замисли се той на глас. — Луси е ударена изотзад, натиска спирачка, но продължава напред. След секунди внезапно ускорява и загубва контрол над колата.
— Вероятно по времето, когато е звъняла на 911 — предположих.
— Ще проверя в телефонната компания в колко часа точно е направено обаждането. После ще намерим записа.
— Някой е бил плътно зад нея и я е заслепявал с фаровете си. Тя нагласила нощното огледало, а после спуснала задния сенник, за да блокира блясъка. Не е включила радиото или уредбата, защото се е мъчила да се съсредоточи. Била е напълно будна и уплашена, защото някой я е преследвал. Най-накрая този човек я удря отзад и Луси натиска спирачката — продължих да възстановявам това, което наистина вярвах, че се е случило. — Тя продължава напред и осъзнава, че онзи отново се доближава към нея. Паникьосва се, дава газ и губи контрол. Всичко това трябва да е станало за секунди.
— Ако следите са точно такива, каквито казвате, сигурно е станало точно така.
— Ще проверите ли дали е така?
— Разбира се. Какво ще кажете за боята?
— Ще предам нея, стопа и всичко друго в лабораторията и ще ги помоля да действат колкото се може по-бързо.