— Тоест отпечатък, оставен от гумения пръст, ще бъде обратен на същия отпечатък, направен от истинския пръст на човека.
— Точно така.
— Господи, никак не ме бива в тези неща.
— Не се тревожи, Бентън. Знам, че е объркващо, но повярвай ми, така е.
— Винаги ти вярвам. Струва ми се, че трябва да направим копие на въпросния отпечатък.
— Абсолютно, и то веднага. Има и още нещо, за което искам да те питам. Ти знаеше ли за някакъв изследователски проект, свързан с биометричната система за заключване в АИП?
— Проект, ръководен от Бюрото?
— Да.
— Не. Не съм чувал за нищо такова.
— И аз така си мислех. Благодаря ти, Бентън.
И двамата замълчахме, като чакахме другия да каже нещо лично. Аз обаче въобще не можех да се сетя за нищо, тъй като мислите ми бяха заети с прекалено много неща.
— Бъди внимателна — посъветва ме той и се сбогувахме.
Намерих шпионския магазин след половин час. Намираше се в голям търговски център, претъпкан с коли и хора. „Окото на шпионите“ бе близо до магазина на Ралф Лорън и „Крабтрий & Евелин“. Беше малък магазин, а витрината бе украсена с най-модните уреди, които легалният шпионаж можеше да предложи. Застанах нерешително встрани, докато клиентът, застанал до касата, се отмести и ми позволи да видя кой работеше зад нея. Възрастен мъж с наднормено тегло чукаше по клавишите на касата. Не можех да повярвам, че това е любовникът на Кари Гретхен. Без съмнение това бе още една от лъжите й.
Когато клиентът си тръгна, в магазина остана само един човек, млад мъж в кожено яке, който разглеждаше рафт с касетофони, активирани от човешки глас и портативни анализатори на гласове. Дебелакът зад касата носеше очила с дебели стъкла и златни вериги и изглеждаше вечно готов да предложи сделка някому.
— Извинете — казах колкото се може по-тихо. — Търся Кари Гретхен.
— Тя отиде за кафе, ще се върне след минута — отвърна той и разгледа внимателно лицето ми. — Мога ли да ви помогна с нещо?
— Ще се огледам наоколо, докато тя се върне — отговорих.
— Разбира се.
Тъкмо се бях заинтересувала от куфарче, което включваше скрит касетофон, сигнализатори за подслушвателни уредби, телефонен декодер и пособия за нощно виждане, когато Кари Гретхен влезе в магазина. Тя се закова на място, когато ме видя, и за секунда си помислих, че може да плисне кафето в лицето ми. Очите й пронизаха моите като стоманени пирони.
— Трябва да поговоря с вас — казах.
— Страхувам се, че моментът не е подходящ — отвърна тя, като се усмихна и се опита да се държи възпитано, тъй като в малкото магазинче вече имаше четирима клиенти.
— Разбира се, че моментът е подходящ — възпротивих се аз, без да отмествам очи от нея.
— Джери? — погледна тя към дебелия. — Можеш ли да се оправиш сам за минута?
Той ме загледа мрачно, като куче, готово да нападне.
— Обещавам, че няма да се бавя — увери го тя.
— Да бе, разбира се — отвърна той с недоверчивостта на непочтените хора.
Последвах я вън от магазина. Намерихме свободна пейка близо до фонтана.
— Чух за катастрофата на Луси и съжалявам за това. Надявам се, че тя е добре — студено каза Кари и отпи от кафето си.
— Всъщност въобще не ти пука как е Луси — грубо казах аз. — А и няма смисъл да си хабиш чара върху мен, защото си ми напълно ясна. Знам какво си направила.
— Не знам нищо — отвърна тя и се усмихна ледено.
Въздухът се изпълни със звуци от падаща вода.
— Знам, че си направила гумен отпечатък от палеца на Луси, а да научиш личния й номер за идентификация е било съвсем лесно, като се има предвид колко време сте прекарвали заедно. Просто е трябвало да си наблюдателна и да запомниш кода, когато тя го набира. По този начин си проникнала в биометричната система в ранната утрин, когато си влязла с взлом в АИП.
— Господи, и това ако не е развинтена фантазия — изсмя се тя, но очите й загледаха ядосано. — Съветвам ви да внимавате, когато правите подобни обвинения.
— Ни най-малко не се интересувам от съветите ти. Искам само да те предупредя. Скоро ще докажем, че Луси не е проникнала в АИП. Хитра си, но не чак толкова и си допуснала фатален пропуск.
Тя замълча, но виждах как мислите й препускат зад ледената фасада. Любопитството й беше безкрайно.
— Не знам за какво говорите — каза тя със самоувереност, която започваше да намалява.
— Може да си добра с компютрите, но не си специалист криминолог. Случаят срещу теб е адски прост.