— Никой не може да ме разбере, освен ако не е преживял същото нещо. Този момент. Този просто ужасен момент, когато не знаеш какво точно е станало, но си сигурен, че нещо лошо се е случило на човек, когото обичаш. Надявам се, не си паркирала прекалено далеч оттук. Май ще е по-добре да те почакам тук.
— Ще трябва да изляза от паркинга, да платя и после да се връщам.
От мястото на тротоара, където бяхме застанали, колата ми се виждаше чудесно.
— Ако трябва да направя всичко това, ще са ми нужни поне десет-петнайсет минути.
— Това е добре. Не се притеснявай за мен. Просто ще си стоя тук и ще се оглеждам за теб. Трябва да използвам тоалетната. Сигурно е хубаво да не се тревожиш вече за някои неща.
Тя не довърши мисълта си, докато не седнахме в колата и не потеглихме по пътя си.
— Взимаш ли хормони?
— За какво?
Валеше ужасно силно. Едри капки удряха по покрива и шумяха като препускащо стадо от дребни животинчета.
— За промяната — отговори Дороти, като извади найлонов плик от чантата си и започна да гризе курабийка с джинджифил.
— Каква промяна?
— Знаеш. Горещи вълни, лошо настроение. Познавам една жена, която започна да ги получава в момента, когато навърши четиридесет. Мозъкът е адски силно нещо.
Включих радиото.
— Дадоха ни някакви отвратителни закуски, а знаеш каква ставам, когато съм гладна — каза Дороти и изяде още една курабийка. — Само двайсет и пет калории и си позволявам осем на ден, така че трябва да спрем и да си купя още. Ти си такава късметлийка. Изглежда, въобще не се тревожиш за теглото си. Но пък при твоята работа сигурно и аз нямаше да имам апетит.
— Дороти, има една много добра клиника за алкохолици на Роуд Айлънд, за която искам да поговорим.
Тя въздъхна.
— Ужасно се тревожа за Луси.
— Програмата е четири седмици.
— Просто не знам дали мога да понеса мисълта, че тя е чак там, заключена по този начин — изхленчи Дороти и натъпка друга курабийка в устата си.
— Е, просто ще трябва да го понесеш. Това е много сериозно.
— Съмнявам се, че тя ще отиде. Знаеш колко е упорита — каза тя и се замисли за секунда. — Е, може пък да се окаже нещо добро — въздъхна сестра ми. — Възможно е, докато е там, да оправи и някои други неща.
— Какви други неща, Дороти?
— Трябва да ти кажа, че просто не знам какво да правя с нея — разплака се сестра ми. — Не искам да кажа нищо лошо, но не можеш да си представиш какво е детето ти да се обърне по този начин. Да се изкриви. Не знам какво стана. Със сигурност причината не е в нещо, което е видяла вкъщи. Мога да поема вината за някои неща, но не и за това.
Спрях радиото и погледнах към нея.
— За какво говориш?
Отново през главата ми мина мисълта колко силна неприязън изпитвах към Дороти. Виждаше ми се направо абсурдно, че ми е сестра, тъй като между нас нямаше нищо общо, с изключение на майка ни и спомена, че навремето сме живели в една къща.
— Не мога да повярвам, че не си се запитвала за това, но пък на теб може и да ти изглежда нормално.
Емоциите й набираха скорост, а разговорът ни се проваляше все по-надолу.
— Няма да съм справедлива, ако не ти кажа, че се тревожа от твоето влияние в това отношение, Кей. Не те съдя, тъй като личният ти живот си е лично твоя работа, а някои неща просто не зависят от теб — каза тя, като издуха носа и избърса сълзите си.
Дъждът продължаваше да се сипе с пълна сила.
— По дяволите! Толкова ми е трудно.
— Дороти, за бога! За какво въобще говориш?
— Тя подражава на всяко проклето нещо, което вършиш. Ако измиеш зъбите си по определен начин, бъди сигурна, че и тя ще направи същото. Държа да отбележиш също така, че аз проявявах търпение, каквото никой друг не би могъл да прояви. Леля Кей това, леля Кей онова… През всички тези години.
— Дороти…
— Нито веднъж не съм се оплакала и не съм опитала да я откача от теб. Винаги съм искала само най-доброто за нея, затова се примирявах с това й обожание…
— Дороти…
— Нямаш представа каква саможертва е това — отново издуха носа си тя шумно. — Като че ли не беше достатъчно лошо вечно в училище да ме сравняват с теб, а и да трябва да търпя забележките на мама, защото ти винаги беше толкова шибано идеална във всичко. По дяволите! Готвене, поправяне на разни неща, грижа за колата, плащане на сметките. Докато растяхме, ти просто беше мъжът в къщата. А после се превърна в баща на дъщеря ми. Това пък ако не е най-голямата свинщина!