— Дороти!
Тя не можеше да спре.
— Не мога да се състезавам с това. Със сигурност не мога да й бъда баща. Признавам, че ти си доста по-мъжествена от мен. О, да. Тук безспорно си на първо място, доктор Скарпета. Мамка му! Толкова е несправедливо. А на всичкото отгоре имаш и големи цици. Мъжът в семейството има големите цици!
— Дороти, млъкни!
— Няма. А пък ти не можеш да ме накараш да млъкна — злобно прошепна тя.
Все едно се бяхме върнали в малката стаичка с малкото легло, което споделяхме, там, където се научихме да се мразим кротко една друга, докато татко умираше. Седяхме до кухненската маса мълчаливо и ядяхме макарони, докато той властваше над живота ни от болничното си легло. А сега щяхме да влезем в моята къща, където Луси лежеше наранена. Зачудих се, че Дороти не разпознава сценария, така стар и предвидим, както бяхме самите ние.
— За какво точно се опитваш да ме обвиниш? — запитах, докато отварях вратата на гаража.
— Ще ти обясня нещата по следния начин. Това, че Луси не се среща с мъже, със сигурност не е наследено от мен. Абсолютно сигурна съм.
Изгасих двигателя и я погледнах.
— Никой не цени и не се наслаждава на мъжете повече от мен и следващия път, когато започнеш да ме критикуваш като майка, погледни сериозно с какво ти си допринесла за развитието на Луси. Имам предвид на кого прилича тя, по дяволите?
— Луси не прилича на никого, когото познавам.
— Глупости. Тя напълно е възприела твоя образ. И сега Луси е пияница, а смятам, че е и обратна — извика Дороти и отново избухна в сълзи.
— Да не би да искаш да кажеш, че съм лесбийка?
Изненадата надмина дори гнева ми.
— Все трябва да го е наследила отнякъде.
— Смятам, че трябва да влезеш вътре.
Тя отвори вратата и ме погледна учудено, когато не направих опит да изляза от колата.
— Ти няма ли да влезеш?
Дадох й ключа и кода на алармата.
— Ще отида до магазина — казах.
В магазина купих джинджифилови курабийки и ябълки, после се поразходих между щандовете, тъй като не исках да се прибирам. В интерес на истината, никога не бях харесвала Луси, когато майка й бе наоколо, а днешната ни среща бе започнала дори по-лошо от обикновено. Разбирах част от това, което Дороти чувстваше, и обидите и завистта й не ме изненадваха, защото не бяха нови.
Не отвратителното й държане ме накара да се почувствам толкова лошо, а напомнянето, че съм сама. Докато минавах покрай бисквити, бонбони, чипс и сиренета, ми се искаше да съм от онези хора, които се лекуват с ядене. Помислих си, че ако със скоч можех да запълня празните места, щях да го направя. Вместо това се прибрах у дома с малка торбичка и сервирах вечеря на тъжно малкото ми семейство.
После Дороти се оттегли в едно кресло пред камината. Четеше и пийваше ром, докато аз приготвях Луси за лягане.
— Боли ли те? — попитах.
— Не много. Но не мога да стоя будна. Очите ми внезапно започват да се затварят.
— Сънят е точно това, от което се нуждаеш.
— Имам ужасни кошмари.
— Искаш ли да ми разкажеш за тях?
— Някой се приближава към мен изотзад, преследва ме, обикновено в кола. Чувам шумове от катастрофата и се събуждам.
— Какви шумове?
— Тракане на метал. Издуването на въздушната възглавница. Сирени. Понякога като че ли спя, но всъщност не съм заспала и всички тези образи танцуват пред очите ми. Виждам светлини, пулсиращи в червено по асфалта, и мъже в жълти униформи. Тогава започвам да се въртя и да се потя.
— Нормално е да преживееш посттравматичен стрес и това може да продължи известно време.
— Лельо Кей, ще ме арестуват ли?
Уплашените й очи, обградени от белези, ме гледаха очаквателно и разкъсваха сърцето ми.
— Ще се оправиш. Всъщност искам да ти предложа нещо, което вероятно няма да ти хареса.
Разказах й за частната клиника за алкохолици и наркомани в Нюпорт, Роуд Айлънд.
Тя се разплака.
— Луси, ако те обвинят в шофиране под влияние на алкохол, бездруго това ще е част от присъдата ти. Няма ли да е по-добре да се решиш на това сама и да свършиш веднъж завинаги с всичко?
Тя предпазливо попи очите си.
— Не мога да повярвам, че това се случва с мен. Всичко, за което мечтаех, изчезна.
— Това е адски далеч от истината. Жива си. Никой друг не пострада. Проблемите ти могат да се оправят, а аз искам да ти помогна в това. Но трябва да ми се довериш и да ме слушаш.