Луси се втренчи в ръцете си, поставени върху одеялото. Сълзите й се лееха като река.
— Също така имам нужда да си откровена с мен.
Племенницата ми не искаше да ме погледне.
— Луси, ти не си вечеряла в „Аутбек“, освен ако те внезапно са добавили спагети към менюто си. По цялата вътрешност на колата имаше полепнали спагети. Предполагам, че си носила остатъка от вечерята си към къщи. Къде беше в онази нощ?
Тя ме погледна в очите.
— В „Антонио“.
— В Стафорд?
Луси кимна.
— Защо излъга?
— Защото не исках да говоря за това. На никой не му влиза в работата къде съм ходила.
— С кого беше?
Тя поклати глава.
— Това няма нищо общо.
— С Кари Гретхен, нали? А преди няколко седмици тя те е убедила да участваш в малък изследователски проект, поради което сега имаш неприятности. Всъщност тя е разбърквала течната гума в деня, когато дойдох при теб в АИП.
Племенницата ми погледна встрани.
— Защо не ми кажеш истината?
По бузата й се търколи нова сълза. Да обсъждам Кари с нея ми се виждаше безнадеждно, но си поех дъх дълбоко и продължих:
— Луси, смятам, че някой се е опитвал да те избута от пътя.
Очите й се разшириха.
— Прегледах колата и мястото, където си катастрофирала. Има доста подробности, които силно ме безпокоят. Спомняш ли си, че си набрала 911?
— Не. Наистина ли?
Луси изглеждаше искрено озадачена.
— Който е използвал телефона за последен път, го е направил, а смятам, че това си била ти. Един следовател от щатската полиция издирва записа, за да узнаем кога точно си се обадила и какво си казала.
— Господи.
— Освен това има неща, които ме навеждат на мисълта, че плътно зад теб е карал някой с включени дълги светлини. Извъртяла си огледалото за обратно виждане и си спуснала сенника. Според мен единствената причина да спуснеш сенника на тъмното шосе е, че зад теб някой те е заслепявал и ти е пречил да виждаш — замълчах за момент и се загледах в шокираното й лице. — Не помниш ли нищо от това?
— Не.
— Спомняш ли си нещо за зелена кола? Вероятно бледозелена?
— Не.
— Познаваш ли някой, който има кола с такъв цвят?
— Трябва да помисля.
— Кари има ли такава?
Луси поклати глава.
— Тя има БМВ кабриолет. Червено.
— А човекът, с когото работи? Някога споменавала ли ти е за някой, наречен Джери?
— Не.
— Добре. Някаква кола е оставила зелена боя по драскотината на задницата на колата ми и е счупила стопа. С други думи, когато си излязла от „Грийн Топ“, някой те е проследил и те е ударил отзад. След това на около стотина метра оттам внезапно си ускорила, загубила си контрол над колата и си излязла от пътя. Предполагам, че си ускорила по същото време, когато си звъннала на 911. Била си уплашена, а може и човекът, който те е ударил, отново да се е приближил плътно до теб.
Луси издърпа одеялото до брадичката си. Беше пребледняла.
— Някой се е опитал да ме убие.
— На мен ми се струва, че почти е успял, Луси. Точно затова ти задавам толкова лични въпроси. Някой трябва да ти ги зададе. Не предпочиташ ли да отговориш на мен?
— Знаеш достатъчно.
— Виждаш ли връзка между случилото се в АИП и това?
— Разбира се, че виждам — развълнувано отговори тя. — Измамиха ме, лельо Кей. Никога не съм влизала в сградата в три часа сутринта. Никога не съм откраднала никакви тайни!
— Трябва да докажем това.
Тя ме загледа втренчено.
— Не съм сигурна, че ми вярваш.
Вярвах й, но не можех да й го кажа. Не можех да й разкажа за срещата си с Кари Гретхен. Трябваше да призова на помощ всичките си сили, за да мога да се държа като адвокат с племенницата си, защото знаех, че няма да е хубаво да й давам напразни надежди.
— Няма да мога да ти помогна, ако не започнеш да говориш откровено с мен — казах. — Правя всичко възможно, за да бъда обективна и справедлива, да направя това, което трябва. Но честно казано, не знам какво да мисля.
— Не мога да повярвам, че ти би… Мамка му. Мисли си каквото искаш — отвърна тя и очите й отново се изпълниха със сълзи.
— Моля те, не ми се ядосвай. Изправени сме пред твърде сериозен проблем, а и целият ти бъдещ живот ще бъде повлиян от това как ще се справим с проблема. Имаме две основни задачи, които стоят пред всичко друго. Първата е безопасността ти. Сега, след като ти разказах всичко за катастрофата, вероятно разбираш по-добре защо искам да отидеш в онази клиника. Никой няма да знае, че си там. Ще бъдеш в абсолютна безопасност. Другата ни задача е да те измъкнем от тази каша, така че да не излагаме на риск бъдещето ти.