— Речта му е доста характерна.
— Споменахме й за това. Но тя каза, че не помнела много за гласа на нападателя, освен че звучал като на бял мъж.
— Той също така има силна телесна миризма.
— Не знаем дали и в онази нощ е било така.
— Съмнявам се, че хигиената му е добра, в която и да било нощ.
— За съжаление това, че тя не е сигурна, само прави обвиненията срещу него още по-силни. А и ченгетата непрекъснато получават обаждания за него. Бил видян тук и там да върши подозрителни неща, като например да оглежда внимателно някое хлапе, покрай което минава. Или пък пикапът му бил забелязан близо до езеро Томахоук малко след изчезването на Емили. Знаеш какво става, когато хората си втълпят нещо.
— А ти какво мислиш?
Тъмнината ме обгръщаше като меко, уютно одеяло. Вслушвах се в приятния тембър на гласа му. Уесли имаше тих, но мъжествен глас. Също като физиката му, той бе фин, красив и властен.
— Този тип, Крийд, не се вмества в нещата, а и още се притеснявам за Фъргюсън. Между другото получихме резултатите от ДНК и кожата е нейна.
— Не съм изненадана.
— Нещо около Фъргюсън не ми изглежда точно.
— Знаеш ли нещо повече за него?
— Проверявам това-онова.
— А Голт?
— И за него трябва да мислим. Искам да кажа, че може той да я е убил. — Уесли замълча за момент, после заговори отново: — Искам да те видя.
Клепачите ми натежаваха, а гласът ми звучеше сънливо. Лежах приятно отпусната на възглавницата в тъмната стая.
— Трябва да отида до Ноксвил. Не е много далеч от теб.
— С Кац ли ще се виждаш?
— Той и доктор Шейд провеждат един експеримент за мен. Би трябвало вече да са към края.
— Фермата е едно от местата, които нямам никакво желание да посетя.
— Предполагам, с това искаш да кажеш, че няма да се видим там.
— Причината, поради която не мога да дойда, е друга.
— Ще се прибираш у дома за уикенда — казах.
— Сутринта.
— Всичко наред ли е?
Изпитвах неудобство да разпитвам за семейството му, а и рядко някой от нас споменаваше жена му.
— Е, децата са прекалено стари за Хелоуин, така че поне няма да се тормозя с купони и приготвяне на костюми.
— Никой никога не е прекалено стар за Хелоуин.
— Знаеш ли, това навремето бе важен празник в дома ми. Трябваше да разкарвам хлапетата нагоре-надолу и да ги наглеждам.
— Сигурно си носил пистолет и си проверявал на рентген подарените им бонбони.
— Я виж кой го казва — отвърна той.
17.
В ранните часове на съботната сутрин приготвих нещата си за Ноксвил и помогнах на Дороти да събере подходящото снаряжение за човек, който потегляше към „Еджхил“. Не ми беше лесно да накарам сестра ми да разбере, че Луси нямаше да има нужда от скъпи дрехи или такива, които изискват химическо чистене и гладене. Когато подчертах, че не трябва да взима нищо ценно със себе си, Дороти ужасно се разстрои.
— О, господи. Все едно че я изпращаме в затвора!
Действахме в спалнята, където тя бе отседнала, за да не събудим Луси.
Прибрах сгъната фланелка в оставения на леглото куфар.
— Слушай, не препоръчвам да носиш скъпи бижута дори когато отсядаш в скъп хотел.
— Аз имам много скъпи бижута и вечно отсядам в хотели. Разликата е в това, че аз не трябва да се тревожа за някой наркоман, бродещ по коридора.
— Дороти, навсякъде има наркомани. Няма нужда да отиваш до „Еджхил“, за да ги видиш.
— Тя ще получи нервен припадък, когато разбере, че не може да си вземе малкия компютър.
— Ще й обясня, че не е разрешено, и съм сигурна, че тя ще ме разбере.
— Смятам, че това е жестоко от тяхна страна.
— Смисълът на отиването й там е да работи върху себе си, а не да се занимава с компютърни програми.
Взех маратонките на Луси и си спомних съблекалнята в Куантико, окаляната от глава до пети, окървавена и изморена от тренировката Луси. Тогава тя изглеждаше толкова щастлива, а няма начин наистина да е била такава. Негодувах от себе си заради това, че не бях разбрала за неприятностите й по-рано. Вероятно, ако бях прекарала повече време с нея, нищо от тези ужасни неща нямаше да се случи.
— Все още мисля, че това е абсурдно. Ако аз трябва да отида на подобно място, никой там не би успял да ми попречи да си пиша книгите. Това е най-добрата ми терапия. Срамота е, че Луси няма някакво подобно хоби. Убедена съм, че ако имаше, щеше да избегне всички тези проблеми. Защо не избра клиниката на Бети Форд?