— Взех го от Пийт. От капитан Марино. Имах доста проблеми и му казах, че според мен един разговор с вас много ще ми помогне. Ужасно съжалявам, че ви безпокоя.
Бях шокирана, че Марино може да направи подобно нещо. Това бе още един пример колко много се бе променил. Зачудих се дали в момента е с нея. Също така се чудех какво ли може да е толкова важно, че тя да ми звъни в този час.
— Госпожо Стайнър, с какво мога да ви помогна? — попитах любезно, тъй като не можех да се държа грубо с тази жена, която бе загубила толкова много.
— Ами чух за катастрофата ви.
— Моля?
— Радвам се, че сте добре.
— Не съм катастрофирала — отвърнах объркана и притеснена. — Друг човек шофираше колата ми.
— Толкова се радвам. Господ се грижи за вас. Дойде ми една идея, която исках да споделя…
— Госпожо Стайнър — прекъснах я, — откъде знаете за катастрофата?
— Споменаваше се във вестника, а и съседите ми говореха. Хората тук знаят, че помагате на Пийт. Вие и онзи човек от ФБР, господин Уесли.
— Какво точно пишеше в статията?
Госпожа Стайнър се поколеба, като че ли притеснена.
— Ами… страхувам се, вътре пишеше, че са ви арестували за шофиране в пияно състояние, след като сте излезли от пътя.
— Това в ашвилския вестник ли беше?
— Да, и после се появи в „Блек Маунтин Нюз“, а някой го чул и по радиото. Толкова съм облекчена да чуя, че сте добре. Нали знаете, катастрофите са ужасно травматични и освен ако не сте преживели такава, не можете да си представите как се чувства човек. Аз претърпях много лоша катастрофа, докато живеех в Калифорния, и още сънувам кошмари за нея.
— Съжалявам да чуя такова нещо — казах, защото не знаех какво друго мога да й кажа.
Целият този разговор ми се виждаше ужасно странен.
— Беше през нощта. Един човек мина в моето платно и аз се оказах точно пред него. Той ме удари изотзад и аз изгубих контрол над колата. Изхвърчах през другите платна и се блъснах в друга кола, чийто шофьор умря на място. Една нещастна, възрастна жена във фолксваген. Никога не можах напълно да се съвзема от катастрофата. Подобни спомени оставят ужасни белези.
— Да — съгласих се. — Така е.
— А когато се сетя за случилото се със Сокс… Предполагам, че точно заради това ви се обадих.
— Сокс?
— Сигурно си спомняте, котенцето, което той уби.
Замълчах.
— Разбирате ли, той ми причини толкова ужасно нещо, а и както знаете, получавам тези обаждания…
— Все още ли ги получавате, госпожо Стайнър?
— Да, няколко. Пийт иска да инсталирам идентификатор на телефона си.
— Вероятно би трябвало да го направите.
— Опитвам се просто да ви кажа, че ето такива неща се случиха с мен, после с детектив Фъргюсън и Сокс, а накрая и вие преживяхте катастрофа. Тревожа се, че всичко това е свързано. Казах на Пийт, че той също трябва да внимава, особено след като падна вчера. Тъкмо бях измила пода в кухнята, той се хлъзна и сякаш краката му излетяха изпод него. Имам чувството, че всичко това прилича на библейско проклятие.
— Добре ли е Марино?
— Малко е одраскан. Но можеше да бъде и по-лошо, защото той обикновено носи онзи голям пистолет, пъхнат в колана на панталона му. Той е толкова чудесен човек. Не знам какво бих правила без него тези дни.
— Къде е той?
— Предполагам, че спи — отговори тя.
Започвах да усещам колко опитна е в избягването на въпроси.
— С удоволствие ще му кажа да ви се обади, ако ми съобщите къде може да ви намери.
— Той има номера на пейджъра ми — отвърнах.
По мълчанието й разбрах, че е усетила пълната липса на доверие от моя страна.
— Добре, няма проблеми. Той наистина го знае.
Не можах да заспя след този разговор и най-накрая се обадих на пейджъра на Марино. След минута телефонът ми звънна, но спря, преди аз да успея да вдигна. Обадих се на администрацията.
— Опитвахте ли се да ме свържете по телефона преди малко?
— Да, госпожо. Предполагам, че човекът е затворил.
— Знаете ли кой беше?
— Не, госпожо. Съжалявам, но нямам представа.
— Мъж ли беше или жена?
— Жена.
— Благодаря ви.
Страхът ме разбуди напълно, когато осъзнах какво е станало. Представих си Марино заспал в леглото й, оставил пейджъра си на нощното шкафче. Ръката, която се протягаше към него, бе нейната. Тя бе видяла номера и бе отишла в другата стая, за да се обади.