— Сам Певеца, той е убил бедния Сам! — хълцаше и виеше бабата. Но после утихна и възвърна твърдата си решителност. Отново се заключи и сега в гърдите й бушуваше студена ярост, съчетана със страх и треперене — само като си помислеше как Том е посмял да й причини това!
Вече не отключваше дори за да вземе вечерята си. Искаше да я оставят на стол пред прага и открехваше затворената с верига врата само колкото да прокрадне тънката си ръка като птичка към месото и царевицата. „Благодаря!“ И птичката бързо се скриваше зад вратата.
— Сам Певеца сигурно е отлетял, бабо — телефонира й от дрогерията Лиди, защото бабата отказваше да разговаря по какъвто и да е друг начин.
— Лека нощ! — извика старата и затвори.
На следващия ден пак позвъни на Томас.
— Там ли си, Том?
— Къде другаде? — отвърна той.
Бабата се втурна долу.
— Тук, Спот, Споти! Тук, Китън!
Кучето и котката не отговориха.
Тя изчака, стиснала бравата, после повика Лиди.
Лиди дойде.
— Лиди — с вцепенен, тих глас каза бабата, без да вдига очи към нея. — Иди да погледнеш в Боклуратора. Повдигни металната част. И ми кажи какво си видяла.
Чу отдалечаващите се стъпки на внучка си. Тишина.
— Какво виждаш? — извика старицата, нетърпелива и изпълнена със страх.
Лиди се поколеба.
— Къс бяла козина…
— Да?
— И… къс черна козина.
— Стига. Достатъчно. Донеси ми аспирин.
Лиди се подчини.
— Двамата с Том трябва да престанете, бабо. Искам да кажа, с тази глупава игра. Довечера ще му се накарам. Вече не е смешно. Мислех си, че ако те оставя на мира, ще се умориш да бълнуваш за някакъв лъв. Но вече мина цяла седмица…
— Наистина ли смяташ, че някога пак ще видим Спот и Кити? — прекъсна я бабата.
— Ще се приберат за вечеря, гладни, както винаги — отвърна Лиди. — Том не е трябвало да пъха тази козина в Боклуратора. Ще сложа край на това.
— Наистина ли, Лиди? — Бабата унесено се качи в стаята си. — Наистина ли ще го направиш?
Тя си легна и цяла нощ обмисляше плановете си. Всичко това трябваше да се спре. Кучето и котката не се върнаха за вечеря, макар че Лиди се засмя и каза, че ще се приберат. Бабата кимна. Двамата с Том трябваше да завържат последния възел. Да унищожи машината? Но той щеше да монтира друга, а дотогава да я затвори в лудница. Не, налагаше се да предизвика криза на собствена територия и в определено от нея време. Как? Трябваше да прилъже Лиди да излезе някъде навън. Тогава най-после щеше да се изправи срещу Томас сама. Бяха й дотегнали неговите усмивки, чувстваше се изтощена от това бързо ядене и криене, от това промъкване до тоалетната. Не. Бабата подуши студения нощен въздух.
— Утре — реши тя. — Утре ще е великият ден за пикник.
— Бабо!
Гласът на Лиди през ключалката.
— Излизаме. Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш?
— Не, дете! Забавлявайте се. Навън е прекрасно утро!
Слънчева събота. Рано сутринта бабата бе телефонирала долу, за да предложи на двамата да си вземат шунка и сандвичи с туршия и да отидат в гората. Том веднага се беше съгласил. Разбира се! Пикник! Той се засмя и потърка ръце.
— Довиждане, бабо!
Шумолене на кошници за пикник, затръшване на врата, потегляне на автомобил.
— Така. — Бабата се появи в дневната. — Сега е само въпрос на време. Той ще се промъкне обратно. Усетих го по гласа му — беше прекалено доволен! Ще се прокрадне вътре съвсем самичък.
Тя енергично помете с метлата цялата къща. Имаше чувството, че измита навън всички механични парченца на Томас Бартън. Всички късчета тютюн и вестници, с които се наслаждаваше на сутрешното си бразилско кафе, кончетата от педантично чистия му костюм, всичко навън през вратата! Все едно че подреждаше сцена. Вдигна зелените щори, за да пусне лятото вътре и да напои стаята с ярките му багри. Къщата бе ужасно самотна без куче, което да тропа като пишеща машинка по кухненския под, без котка, която тихо да се прокрадва по пъстрите килими, и без златната птичка, която да подскача в златния си затвор. Сега единственият шум беше тихият шепот, който бабата чуваше, докато трескавото й тяло бавно изгаряше от старост.
Изпусна насред кухнята тиган с мазнина.
— Я виж ти какво направих! — засмя се старицата. — Божичко! Някой може да се подхлъзне и да падне! — Не почисти петното, а седна в отсрещния край на стаята.