Турбините в енергетичния блок засвириха. Издутата от наслоявания белота на стената се напука, ударена с двата стоманени пестника, черните пукнатини пропълзяха звездообразно нагоре и надолу и в същия миг отвсякъде се разнесе гръмотевичен грохот. Онова, което настъпи, стана прекалено бързо, за да може да се обмисля. Ангус усети толкова силен удар отгоре, че гигантът около него издаде едно басово скимтене, загуби равновесие, политна през пропукалия се проход като хартийка и хлопна така рязко под лавината от буци, парчета и ситнеж, че въпреки всички амортизатори на окачването всички вътрешности на Парвис скочиха чак до гърлото му. Затова пък последната фаза на сгромолясването бе невероятно бавна: отломъците по пътя, по който беше дошъл, се приближаваха към него, гледани през прозорците, като че ли не самият той падаше, а бомбардираната с град от руини снежна глазура се изправяше вертикално; от многоетажната висота той се приближаваше до тази белота, потънала в облаци снежен прах, докато през всички шпангоути на корпуса, виещите двигатели, техните легла, защитните плочи на бронята до него достигна последният, страховит удар. Лежеше заслепен. Прозорецът не бе счупен, но се заби в срутилата се камара, чиято истинска тежест Ангус чувствуваше върху себе си, върху гръбнака на диглатора. Турбините виеха вече не под, а зад него на празен ход, понеже при върховото напрежение сами се бяха изключили. На черния като сажди фон на прозореца пламтяха червено всички датчици, после те лека-полека избледняха, посивяха, преминаха в светлозелено, след което онези отляво започнаха да угасват един след друг като изстиващи въгленчета. Ангус лежеше в разбитата отляво машина, нищо от тази страна не реагираше на движенията на ръката и крака му. Светеше само рисунката на другата симетрична половина на гигантохода. С конвулсивни вдишвания той почувствува във въздуха миризмата на горещо масло. Край. Дали ще може поне да пълзи с наполовина парализиран диглатор? Опита. Турбините веднага послушно засвириха в унисон, тогава обаче отново блесна аларменото пурпурночервено. При падането колосът бе рухнал напред с изнесен ляв борд, който бе поел върху себе си цялата сила на удара. Дишайки дълбоко, умишлено бавно, заслепен, Парвис включи вътрешното осветление и потърси аварийния интероцентър на гигантохода, за да се запознае със състоянието на крайниците и корпуса без задвижващите агрегати. Обрисуваният с невъзмутими линии образ се появи веднага. Двете стоманени нозе се бяха преплели, по-точно кръстосали, тъй че колянната става на левия се бе спукала. Левият крак бе отишъл зад десния, но и той не можеше да се помръдне. Навярно там се бяха ударили стърчащите части от конструкцията, а налягането на свляклата се отгоре маса бе довършило разрушителното дело. Миризмата на прегрята течност от хидравликата вече дразнещо пареше ноздрите му. Той се дръпна и превключи цялата маслопроводна мрежа на далеч по-слабата аварийна верига. Май напразно? Нещо топло, лепкаво, меко покриваше стъпалата, прасците, бедрата му; легнал върху стъклото, той забеляза в бялата светлина на луминесцентната лампа проникващото в кабината масло. Нямаше друг изход. Дръпна ципа, измъкна се от електронната кожа, приклекна гол и отвори шкафчето на стената, която сега беше таван, и изохка, когато изпадналият скафандър го удари в гърдите с кислородните бутилки. След него в маслената локва падна като бяла топка шлемът. Трикото му бе напоено с масло. Без да се колебае, гол, в равнодушната изкуствена светлина, Ангус се напъха в скафандъра, изтри основата на шлема, защото и тя беше омазнена, сложи го, спусна запънките и пропълзя на четири крака в кладенеца, сега вече хоризонтален като тунел, до входния люк в бедрото. Не можа да го отвори, нито пък аварийния. Никой не знае колко дълго още преседя в кабината, преди да свали шлема, да легне върху омазнения прозорец, да вдигне ръка към червената светлинка, за да строши пластмасовото куполче и с все сила да натисне в бездните на бъдещето вдлъбнатото бутонче на витрификатора. Никой също не може да знае за какво си е мислил и какво е чувствувал, готвейки се за ледената смърт.